Даниъл Силва
Другата жена (54)

52.
Бейзуотър роуд, Лондон

Актът за раждане бе издаден от болница „Сейнт Джордж“ в Бейрут на 26 май 1963 година. В него като майка бе записана ШАРЛОТ БЕТАНКУР, а като баща — ХАРОЛД ЕЙДРИЪН РЪСЕЛ ФИЛБИ. Детето тежеше около 3,200 килограма при раждане. Казваше се РЕБЕКА. Бе взела фамилното име на майка си, а не на баща си — по онова време той бе женен за друга жена. Ала се беше сдобила с нова фамилия, когато Шарлот Бетанкур се бе омъжила за Робърт Манинг на гражданска церемония в Лондон на 2 април 1977 година. Проста проверка в архивите на Университета в Кеймбридж потвърди, че РЕБЕКА МАНИНГ е постъпила в Тринити Колидж през есента на 1981 година. Проверка в имиграционните архиви пък показа, че Шарлот Бетанкур е влязла в страната през 1984 година. През краткия си престой тя бе снимала Ребека Манинг, докато се е разхождала по Джизъс Лейн. Беше дала тази снимка на Габриел Алон в къща в Севиля. Така без сянка от съмнение доказа, че началникът на бюрото на МИ6 във Вашингтон е незаконно дете на най-великия шпионин в историята и дългогодишен агент на руснаците. Къртица, според жаргона на занаята.

— Освен ако имаш друго обяснение — каза Габриел.

— Като например?

— Ами че в МИ6 са знаели за нея от самото начало. А ти си я вербувал и манипулирал да играе против интересите на Московския център. И тя е най-великият двоен агент в историята.

— Де да беше вярно. — Сиймор се взираше изумено в снимката.

— Тя ли е? — попита Габриел.

— Никога ли не си се срещал с нея по работа?

— Не съм имал това удоволствие.

— Тя е — заяви Сиймор след малко. — По-млада нейна версия, разбира се, но това определено е Ребека Манинг.

Произнасяше името й за пръв път.

— Ти някога…

— Дали съм подозирал, че тя е руски шпионин ли? Незаконното дете на Ким Филби?

Габриел не каза нищо.

— В такива моменти човек започва да си прави списъци — въздъхна Греъм, — както когато подозираш жена си в изневяра. Този ли е, или оня?

— Ами тя? — Габриел кимна към снимката.

— Аз назначих Ребека за началник на бюрото във Вашингтон. Излишно е да споменавам, че не съм имал никакви съмнения в нейната лоялност.

Келър се взираше в Бейзуотър Роуд и сякаш не забелязваше двамата видни шпиони, които седяха един срещу друг край ламинираната масичка за кафе.

— Със сигурност — каза Габриел — си прегледал щателно досието й преди назначението.

— Разбира се.

— И нямаше никакви съмнителни факти?

— Професионалното й досие е безупречно.

— Как е преминало детството й? Родена е в Бейрут, майка й е френска гражданка, която изчезва от живота й, когато е била дете.

— Но Робърт Манинг е от правилното семейство.

— Затова Филби е избрал точно него — замисли се Габриел.

— Преподавателите й в Кеймбридж имаха много високо мнение за нея.

— Филби е подбрал и тях. Знаел е какви лостове да използва, за да може Ребека да получи работа в МИ6. Някога е направил същото за себе си. — Габриел вдигна акта за раждане. — Твоите проверяващи не забелязаха ли, че името на майката се появява в телеграмите на баща ти от Бейрут? — Той изрецитира съответните изречения по памет: — „Името на другата жена е Шарлот Бетанкур. Информиран съм от надежден източник, че мадмоазел Бетанкур е бременна от няколко месеца“.

— Очевидно — каза Сиймор — проверяващите не са направили връзката.

— Обикновен кръвен тест можеше да свърши тази работа.

— Нямам нужда от кръвен тест. — Греъм се взираше в снимката на Ребека Манинг, направена в Кеймбридж. — Лицето й е същото като онова, което видях в бара на „Нормандия“ като момче.

— Майка й те помни, между другото.

— Така ли?

— Помни и баща ти.

Сиймор хвърли снимката на масичката за кафе.

— Къде е тя сега? Все още ли е в Севиля?

Габриел кимна.

— Препоръчвам да остане там, докато Ребека бъде арестувана. На твое място бих действал бързо. Руснаците скоро ще забележат, че тя вече не е в Саара.

— Да арестувам Ребека Манинг? — ужаси се Сиймор. — И по какво обвинение? Може би, че е незаконна дъщеря на Ким Филби?

— Тя е руска къртица, Греъм. Измисли някакво извинение, за да я повикаш в Лондон, нещо, което няма да я направи подозрителна. И я арестувай в мига, в който слезе от самолета на Хийтроу.

— А дали Ребека изобщо някога е шпионирала за руснаците?

— Разбира се.

— Имам нужда от доказателство — настоя Сиймор. — Иначе ще разполагам само с тъжната история на едно дете, чийто мозък е промит от КГБ, за да завърши делото на своя баща предател.

— Бих прочел такава история.

— За нещастие, същото биха направили и много други хора. — Сиймор млъкна, след това добави: — И репутацията на Секретната разузнавателна служба ще бъде унищожена.

Настъпи мълчание. Наруши го Габриел:

— Тогава я постави под пълно наблюдение, Греъм. Физическо, дигитално, телефонно. Подслушвай дома и работното й място. Все някога ще сбърка.

— Да не би да забравяш кой е баща й?

— Аз изрових това.

— Тя е дете чудо — въздъхна Сиймор. — Филби никога не сбърка, тя също няма да го направи.

— Сигурен съм, че с Кристофър ще измислите нещо. — Габриел остави акта за раждане върху снимката. — Трябва да хвана самолета, имам някои неотложни дела у дома, които изискват присъствието ми.

Сиймор едва успя да се усмихне.

— А не си ли дори поне малко изкушен?

— От какво?

— Да довършиш започнатото?

— Ще изчакам екранизацията. Освен това съм с лошо предчувствие за това как ще се развият нещата. — Габриел бавно се изправи. — Ако нямаш нищо против, трябва да заключа. От интендантството ще сложат недружелюбно писмо в досието ми, ако те оставя тук.

Сиймор обаче не помръдна от мястото си. Размишляваше, загледан в часовника си.

— Няма начин да хванеш полета в три и трийсет на „Ел Ал“. Защо не поостанеш няколко минути и не ми кажеш как ти би го направил?

— Кое?

— Залавянето на дъщерята на Ким Филби на местопрестъплението.

— Това е лесната част. За да заловиш шпионин, трябва само да заловиш друг шпионин.

— Как?

— С „Форд Експлорър“ — обясни Габриел. — На улица „Сен Дьони“ в Монреал.

Сиймор се усмихна.

— Имаш цялото ми внимание.