Даниъл Силва
Другата жена (32)

30.
Виенската гора, Австрия

Софи бе таен апартамент в Източен Берлин близо до булевард „Унтер ден Линден“. Сградата бе чудовищно грозна, в стар съветски стил, с няколко вътрешни двора и много входове и изходи. Там живееше момиче, представящо се с името Маргерит. Беше на около трийсет, кльощава като недохранено дете и бледа като мляко. Самият апартамент беше доста голям. Очевидно бе принадлежал на някакъв полковник от Щази преди падането на Стената. Имаше два входа: главният бе на стълбищната площадка, а задният водеше от кухнята към малко използвано сервизно стълбище. Класически шпионски апартамент, помисли си Узи Навот, докато слушаше описанието на Вернер Шварц. Обучен от Московския център шпионин никога не стъпваше в жилище, което нямаше авариен изход. Нито пък шпионин, обучен от Службата.

— Ти коя врата използваше? — попита Навот.

— Предната.

— А Сергей? Предполагам, че си пада по задните врати.

— Винаги.

— А момичето? Тя оставаше или си тръгваше?

— Обикновено ни сервираше нещо за ядене и пиене и след това изчезваше. Но не и в онзи ден.

— Какво направи тя тогава?

Нямаше я.

— По чие искане се състоя срещата?

— На Сергей.

— Обичайна ли беше?

— Аварийна.

— Как бе организирана?

— В четвъртък вечерта получих телефонно обаждане, беше грешка. „Фройлайн Софи там ли е?“ Измислих си извинение, че трябва да консултирам германски партньори за належащ проблем по сигурността и отлетях за Берлин на следващия ден. Прекарах предобеда в централата на БВТ и се отбих в тайния апартамент по път към летището. Сергей вече беше там.

— Какво бе толкова спешно?

— Константин Киров.

— Той спомена Киров по име, така ли?

— Разбира се, че не.

— Какво точно каза?

— Обясни, че през следващите дни ще има засилена разузнавателна дейност във Виена. Израелци, британци, руснаци. Поиска моята служба да не предприема нищо и да не се меси. Намекна, че става въпрос за дезертьор.

— Дезертьор от СВР?

— Стига, Узи. Какво друго би могло да бъде?

— Спомена ли, че руски убиец ще пръсне мозъка на дезертьора?

— Не точно, но издаде, че Алон ще се отбие в града за празниците. И че ще отседне в тайна квартира.

— Имаше ли адреса?

— Втори район, близо до Кармелитерплац. Предупреди, че ще се случат неприятни неща. Искаше да следваме Москва и директно да обвиним израелците.

— И на теб изобщо не ти хрумна да ми кажеш?

— Щях да свърша като онзи Киров.

— Все още може да свършиш така. — Слънцето бе надвиснало над хоризонта и лъчите му подпалваха дърветата. Узи си помисли, че имат около двайсет минути дневна светлина. — Ами ако Сергей Морозов те е излъгал, Вернер? Ами ако са планирали да убият шефа ми?

— Официална Австрия не би проронила и сълза.

Навот стисна и отпусна юмруците си няколко пъти и бавно преброи до десет, но това не му помогна. Ударът се стовари в дебелия корем на Вернер Шварц, където нямаше да остави никакви следи. Влезе надълбоко, достатъчно, че Узи да се почуди дали старият му агент ще успее да стане пак.

— Но това не е всичко, което Сергей ти е казал, нали? — попита той силуета, който се гърчеше и опитваше да си поеме дъх в краката му. — Бил е напълно сигурен, че ще дойда да те потърся след убийството на Киров.

Шварц не отговори — не беше в състояние.

— Да продължавам ли, Вернер, или ти искаш да се включиш сега? Оттам, където Сергей ти нарежда да оставиш у мен впечатлението, че началникът на бюрото на МИ6 във Виена има любовница в Швейцария. Те убиха и нея, между другото — излъга Навот. — Предполагам, че ти си следващият. Честно казано, изненадан съм, че още си жив.

Пресегна се надолу и без усилие изправи австриеца на крака.

— Значи, е било вярно? — попита задъхано Шварц. — Наистина е имало момиче?

Узи постави длан в средата на гърба му, бутна го и той се олюля напред по пътеката. Изтляващите слънчеви лъчи вече бяха зад тях. Михаил ги поведе през полумрака.

— Какво са намислили? — попита Шварц. — Каква игра играят?

— Нямаме никаква представа — излъга Навот. — Но ти ще ни помогнеш да разберем. Иначе ще те издадем на началника ти и на твоя министър, че работиш за Московския център. Накрая целият свят ще повярва, че точно ти си карал колата, която уби Алистър Хюз в Берн.

— Така ли се отнасяш с мен, Узи? След всичко, което съм направил за теб?

— На твое място бих внимавал. Имаш една-единствена възможност да се спасиш. Сега отново работиш за мен. И за никого другиго — добави Навот. — Повече без двойни и тройни игри.

Сенките им изчезнаха, дърветата станаха невидими, Михаил беше само неясна черна линия.

— Знам, че това няма да промени нищо — прошепна Вернер Шварц, — но искам да знаеш…

— Прав си — прекъсна го Навот. — Няма да промени нищо.

— Имам нужда от малко пари да се оправя.

— Внимавай, Вернер. Снегът е хлъзгав и вече е тъмно.