Даниъл Силва
Другата жена (44)

42.
Вила „Уормуд“, Дартмур

— Ти си го познавал?

— Ким Филби ли? — попита Греъм Сиймор. — Не съм сигурен, че някой изобщо го е познавал. Но сме се срещали. Той ми даде първото ми питие. Баща ми за малко да ме убие. Него също.

— Баща ти не е одобрявал алкохола?

— Не, разбира се. Но ненавиждаше Ким.

Седяха на малката маса в ъгъла на кухнята, до прозореца с изглед към полята. Навън бе тъмна нощ, а стъклата бяха мокри от дъжда. Между тях бяха останките от типичната английска вечеря на госпожица Ковънтри. По молба на Сиймор тя си бе тръгнала рано и бе оставила двамата шефове да си разчистят масата. И сега те бяха сами във вилата. Ненапълно, помисли си Габриел. Филби беше с тях.

— Какво ти даде да пиеш?

— Розов джин — каза Сиймор с едва доловима усмивка — в бара на „Нормандия“. Използваше го за офис. Пристигаше там около обед, четеше си пощата и гаврътваше едно-две питиета срещу махмурлук. Точно там руснаците са подновили контактите си с него. Офицер от КГБ на име Петухов го приближил и му подал визитка. Срещнали се на другия ден в апартамента на Филби и уточнили правилата. Ако англичанинът искал да сподели нещо с Москва, трябвало да застане на балкона на апартамента си в сряда вечерта с вестник в ръка. Двамата с Петухов се срещали в забутан ресторант в арменския квартал Вреж.

— Ако правилно си спомням, има още една съпруга. Трета съпруга — добави Габриел. — Американка, за разнообразие.

— Името й е Елинор Бруър. Филби я открадна от Сам Поуп Бруър, кореспондента на „Ню Йорк Таймс“. Тя пиеше почти колкото Ким. Ожениха се малко след като Айлин бе открита мъртва в къщата в Кроубъро. Филби определено се зарадва, щом получи новината. Баща ми никога не му го прости.

— Той с Филби ли е работил?

— Баща ми отказваше да има каквото и да било общо с него… — Сиймор поклати глава. — Той познаваше Ким от войната и изобщо не беше подведен от прочутия му чар. Нито пък бе убеден в невинността му в аферата с Третия човек. Всъщност — точно обратното. Смяташе го за виновен и беше бесен, когато научи, че Филби е получил зелена светлина да се върне в службата, а след това е пратен в Бейрут. Не беше само той. Няколко висши офицери в Лондон мислеха като него. Те бяха накарали баща ми да държи Филби под око.

— Той правеше ли го?

— Доколкото можеше. Беше шокиран като всички останали, когато Филби изчезна.

— Било е през 1963 година — каза Габриел.

— Януари — уточни Сиймор.

— Припомни ми обстоятелствата. Тициан и Караваджо мога да ги реставрирам и насън, ала Ким Филби е извън компетентността ми.

Сиймор внимателно доля бордо в чашата си.

— Не ми се прави на незнаещ. Кървясалите ти очи ми подсказват, че си чел за Филби по време на полета от Тел Авив. Знаеш не по-зле от мен какво се е случило.

— Джордж Блейк е арестуван за шпионаж в полза на Съветския съюз — заяви Габриел.

— И незабавно осъден на четиресет и две години затвор.

— След това руски дезертьор донася на британското разузнаване за така наречената Група на петимата агенти, които се запознали като студенти.

— Името на дезертьора — поясни Греъм — е Анатолий Голицин.

— Да не забравяме и старата приятелка на Филби от Кеймбридж — припомни му Габриел. — Онази, която внезапно се сеща, че той опитвал да я вербува за съветски агент през 30-те години.

— Кой би могъл да забрави Флора Соломон?

— Филби започнал опасно да излиза от контрол. На купоните в Бейрут често го намирали припаднал на пода в апартамента на домакина. Пропадането му не останало незабелязано от Московския център. В КГБ знаели за надигащата се срещу него опасност. Юрий Модин, водещият офицер на Кеймбриджката петорка, заминал за Бейрут, за да предупреди Филби, че ще бъде арестуван, ако се върне във Великобритания. Но се оказва, че бедата застига Филби в лицето на близкия му приятел Никълъс Елиът.

Сиймор продължи историята:

— Срещнали се в апартамент в християнския квартал в четири следобед на дванайсети януари. Стаята била подслушвана. Баща ми седял до записващите устройства в съседното помещение. Филби пристигнал с превързана глава и насинени очи. Бил паднал два пъти пиян при честването на Нова година и имал късмет, че останал жив. Елиът сглупил и отворил прозорците, за да влезе свеж въздух, като така пуснал и шума от улицата. Голяма част от разговора не се чува.

— Слушал ли си записите?

Греъм бавно кимна.

— Възползвах се от поста си, за да ги чуя, малко след като станах шеф. Филби отрича всичко. Но когато се върнал в апартамента следващия следобед, частично си признал в замяна на имунитет. Елиът и Филби се срещнали още няколко пъти, включително и на вечеря в „Ше Темпорел“, един от най-скъпите ресторанти на Бейрут. След това Елиът си тръгнал от Бейрут, без да се погрижи за сигурността на Филби. А той избягал вечерта на двайсет и трети януари с помощта на Петухов, неговата свръзка с КГБ. След няколко дни бил в Москва.

— Каква беше реакцията на баща ти?

— Гняв, разбира се, който бе насочен най-вече срещу Никълъс Елиът. Смяташе, че е направил огромен гаф, като не е заключил Филби. По-късно обаче стигна до извода, че това не е било гаф, а Елиът и приятелите му от Лондон на практика са искали Филби да избяга.

— И така да избегнат публичния скандал.

Сиймор рязко смени темата:

— Знаеш ли подробности за престоя на Филби в Москва?

— Руснаците го настанили в уютен апартамент край Патриаршите езера. Четял стари издания на „Таймс“, изпращани му по пощата, слушал новини по Би Би Си и пиел много „Джони Уокър“ червен етикет, почти винаги до загуба на съзнание. Бившата госпожа Елинор Бруър живяла с него известно време, но бракът им рухнал, когато тя разбрала, че той има връзка със съпругата на Доналд Маклийн. По-късно Филби се оженил за четвърти път за рускиня на име Руфина и общо взето бил доста нещастен.

— А връзката му с КГБ?

— Известно време те го държали на една ръка разстояние. Мислели, че е избягал от Бейрут прекалено лесно, и били убедени, че може да е троен агент. Постепенно започнали да му дават малки проекти, за да не скучае, включително и обучението на нововербувани агенти в Червенознаменния институт на КГБ. — Габриел замълча, след това добави: — И точно тук Саша влиза в картинката.

— Да — кимна Сиймор, — призрачният Саша.

— Някога чувал ли си за него?

— Не. И неслучайно — добави Греъм. — Саша съществува само в съзнанието на Сергей Морозов. Той ти е разказал приказка за предателство и измама и ти си налапал кукичката.

— Защо ще ме лъже?

— За да не го убиеш, разбира се.

— Никога не съм го заплашвал, че ще го убия. Само че ще го предам на сирийската опозиция.

— Това — подсмихна се Сиймор — е едно и също.

— А жената? — попита Габриел. — Комунистката, с която Филби се е запознал в Бейрут? Тази, която му е родила дете? И тя ли е измислена от Сергей Морозов?

Сиймор се направи, че мисли. После бавно заговори:

— И какво да кажа на премиера и на уважаваните членове на Съвместната разузнавателна комисия? Да им обясня ли, че Ким Филби е възкръснал от гроба, за да създаде нов скандал? И че е превърнал незаконното си дете в руски агент?

— Засега — помоли Габриел — не им казвай абсолютно нищо.

— Не се тревожи, няма.

Между тях настъпи мълчание. Чуваше се само трополящият по прозореца дъжд.

— Ами ако успеем да я намерим? — попита Габриел накрая. — Тогава ще повярваш ли?

— Любовницата на Филби от Бейрут? Ти смяташ, че е била само една. Ким Филби бе най-развратният мъж в историята. Повярвай ми, знам.

— Баща ти също го е знаел — тихо каза Габриел.

— Баща ми е мъртъв от почти двайсет години. Няма как да го питаме.

— Може би можем.

— Как?

— Старите шпиони никога не умират, Греъм. Те живеят вечно.

— Къде?

— В досиетата си.