Даниъл Силва
Другата жена (11)

9.
Булевард „Цар Саул“, Тел Авив

Въпреки притесненията на премиера, Габриел остави разследването в ръцете на Йоси Гавиш и Римона Щерн, двама от най-доверените му висши офицери и най-близки приятели. Стори го по лични причини. Последното независимо разследване на Службата, проведено след поредица от провалени операции в края на 90-те години на XX век, бе ускорило връщането на Ари Шамрон от неспокойната му пенсия. Един от първите му официални актове беше да отиде до Западен Корнуол, където Габриел се бе заключил в изолирана вила само в компанията на картините си и скръбта си. Както обикновено, Шамрон не бе дошъл с празни ръце; той носеше в дар операция. Тя щеше да се окаже първата стъпка от дългия път на Габриел от самоналоженото изгнание към директорския кабинет на булевард „Цар Саул“. Поуката, поне от гледна точка на Габриел, беше, че шпионите, които допускат външни хора до себе си, трябва да си поемат рисковете.

Първата заповед към Йоси и Римона беше да отхвърлят от себе си всякакви съмнения за теч на информация. Те го направиха, подлагайки се на два напълно ненужни теста с полиграф, които преминаха отлично. След това поискаха помощ от още един анализатор. С неохота Габриел им прати Дина Сарид, експерт по тероризъм с цяла купчина отворени случаи на претрупаното си бюро, сред които и три, отнасящи се до ИДИЛ. А те можеха да бъдат категоризирани като бомби с часовников механизъм. Дина не знаеше почти нищо за Киров и неговото дезертиране. Въпреки това Габриел я накара да се върже за полиграфа. Не беше изненадващо, че и тя премина теста. Както направиха и Ели Лавон, Михаил Абрамов, Яков Росман, екипът от „Невиот“, полевите агенти от охраната и човекът от интендантството.

Първата фаза на разследването, която завърши по пладне на следващия ден, даде предвидими резултати. Тримата анализатори не откриха никакви улики, че течът на информация е бил от човек на Службата. Не установиха и грешка при изпълнението на самата операция. Всички бяха участвали в много по-сложни начинания от това обикновено дезертьорство и изтегляне на агент. Както бе написал Йоси в доклада си: „Детска игра по нашите стандарти“. Въпреки това признаваше, че има „известни и неизвестни фактори“. Най-важният беше, че течът на информация може да е дошъл от самия Константин Киров.

— Как? — попита Габриел.

— Ти му прати общо четири съобщения онази нощ, нали?

— Имаш ги всичките, Йоси. Знаеш, че е така.

— С първото му нареди да напусне „Интерконтинентал“ и да поеме пеш към гарата. С второто го инструктира да се качи на последния влак за Виена. Когато пристигна, му каза да вземе такси до „Бест Уестърн“. Но минута преди да пристигне там, му прати адреса на тайната квартира.

— Виновен по всички обвинения.

— Той все още е бил в таксито, което значи, че Михаил и Келър не са го виждали ясно.

— Какво намекваш?

— Може да е препратил съобщението.

— На кого?

— На Центъра в Москва.

— И да се самоубие?

— Възможно е да е останал с впечатлението, че вечерта ще се развие по друг начин.

— Какъв?

— Ами например, че целта ще е различна.

— Кой?

Йоси сви рамене.

— Ти.

Което доведе до втората фаза на разследването: пълен преглед на вербовката на Константин Киров, на оперативното му водене и огромното количество разузнавателна информация, предадена от него. Възползвайки се от изминалото време, тримата анализатори претеглиха всеки доклад на Киров. Не откриха никакви доказателства за измама. Заключиха, че той е наистина рядка птица. Въпреки че бе насилствено вербуван, беше чисто злато.

Но Службата не бе запазила само за себе си безценната му разузнавателна информация, беше споделила огромна част от нея с американците и британците. Всяко споделяне бе описано в обемистото досие на Киров: видът материал, датата, всички най-важни подробности за разпространението. Никой във Вашингтон или Лондон обаче не знаеше истинската самоличност на агента с кодово име Хийтклиф и само шепа висши офицери бяха наясно с намерението му да дезертира. Един служител от МИ6 бе получил адреса на виенската тайна квартира предварително. Той бе настоял за това, като твърдеше, че е необходимо за безопасния трансфер на дезертьора до международното летище на Виена, където го чакаше „Фалкон“, за да го откара до Лондон.

— Ние бихме настояли за същото — каза Узи Навот. — Освен това фактът, че е разполагал с определена информация, не е доказателство, че я е предал на руснаците.

— Вярно е — съгласи се Габриел. — Но това е добро начало.

Навот поднесе фина порцеланова чаша към устните си.

В нея имаше гореща вода с резен лимон. До чинийката й лежеше плато със стръкове целина. Те бяха внимателно аранжирани, за да изглеждат по-привлекателни. Очевидно Бела не бе доволна от сегашното тегло на Навот, което варираше като латиноамериканска фондова борса. Бедният Узи трябваше да прекара по-голямата част от последното десетилетие на диета. Храната беше единствената му слабост, особено тежката калорична кухня на Централна и Източна Европа.

— Ти решаваш — продължи той, — но на твое място бих поискал повече от купчина предположения, преди да отправя обвинение срещу офицер от братска разузнавателна служба. Аз всъщност го познавам. Не ми изглежда от онези типове, които биха предали родината си.

— Сигурен съм, че Ангълтън е казал същото за Ким Филби.

Навот кимна мъдро и се съгласи с аргумента.

— Как смяташ да процедираш?

— Ще отлетя до Лондон и ще поговоря с нашите партньори.

— Искаш ли да направя едно предсказание?

— Защо не?

— Твоите партньори ще отхвърлят категорично разкритията. И след това ще ни обвинят за случилото се във Виена. Винаги е така, когато стане катастрофа в нашия занаят. Всички бягат към най-близката дупка.

— Да оставя нещата, това ли предлагаш?

— Искам да кажа — обясни Навот, — че ако продължиш по тази линия само на базата на несигурно предположение, ще нанесеш сериозни щети на безценните ни отношения.

— Между нас и британците няма никакви отношения. Те са прекратени до второ нареждане.

— А аз се боях, че ще направиш нещо прибързано. — Узи сниши глас и добави: — Не си сплесквай носа, за да отмъстиш на лицето си, Габриел.

— Мама все това ми казваше. А още не знам какво означава.

— Означава, че трябва да хвърлиш доклада в машината за унищожение на документи.

— Няма начин.

— В такъв случай — въздъхна Навот — трябва да изпратиш някого обратно във Виена, който да се помъчи да донесе още малко подробности. Някой, който говори езика като местен. С контакти в техните служби за сигурност. А ако си изиграе правилно картите, може и да избие от главите на австрийците, че ние сме убили човека, поискал да дезертира при нас.

— Да познаваш някого, който отговаря на това описание?

— Може би.

Габриел се усмихна.

— Може да си хапнеш вкусен виенски шницел, докато си в града, Узи. Знам колко много ти харесва начинът, по който го правят във Виена.

— И гулаш с говеждо. — Навот прокара ръка по обширното си шкембе. — Точно от това имам нужда. Бела може да ме постави на наказателен порцион.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да заминеш?

— Все някой трябва да го направи. — Узи погледна мрачно платото със стръкове целина. — Защо да не съм аз?