Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (18)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
danchog (2019)

Издание:

Автор: Даниъл Силва

Заглавие: Другата жена

Преводач: Елена Кодинова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 21.05.2019

Отговорен редактор: Явор Войнов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1896-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10541

История

  1. — Добавяне

54.
Улица „Сен Дьони“, Монреал

Три отдалечени събития, между които привидно нямаше връзка, предвещаха, че търсенето на руската къртица навлиза в заключителната си върхова фаза. Първото се случи в Страсбург — понякога френски, понякога германски град, където френските власти предадоха обгорени до неузнаваемост тленни останки, за които се предполагаше, че са на руски бизнес консултант от Франкфурт. Те не бяха негови. А представителят на руското правителство, който ги прие, всъщност беше офицер от СВР. Свидетелите на предаването описаха атмосферата като подчертано хладна. Малко неща от това, което се случи на измокрена от дъжда писта на летището в Страсбург, подсказваха, че всичко ще свърши дотук.

За второто събитие се разбра по-късно същия предобед в Саара — градчето с бели къщи в Южна Испания, където възрастна французойка се върна във вилата си след кратко отсъствие. Познатата като la loca или la roja жена, което се отнасяше за политическите й убеждения, този път не беше сама. А това бе нетипично за нея. Във вилата й се настаниха двама души — жена на около трийсет и пет, която говореше френски, и мъж с глава във формата на куршум, който не говореше никакви езици. Освен това двама техни сътрудници се нанесоха в хотела, отдалечен на сто и четиринайсет крачки по улицата. В ранния следобед французойката беше видяна да се кара с продавачка на улица „Сан Хуан“. Тя обядва сред портокаловите дръвчета в бар „Мирадор“ и след това се отби при отец Диего в църквата „Санта Мария де ла Меса“. Отецът й даде благословията си — или може би бе опрощение — и я отпрати да си върви.

Последното от трите събития се случи не в Западна Европа, а в Монреал. Там в 10:15 сутринта местно време, докато възрастната французойка си разменяше гневни думи с момичето на касата на супермаркет „Ел Кастийо“, Ели Лавон слезе от такси на улица „Сен Доминик“. След това повървя няколко пресечки, спирайки от време на време, очевидно за да се ориентира, докато стигна до адрес на улица „Сен Дьони“. На него се намираше някогашна семейна къща, която сега бе превърната в кооперация с апартаменти, както повечето съседни постройки. Изкачи се по стълбището до жилище на втория етаж, което от интендантството заради малкия бюджет бяха пренаели от наемател за период от три месеца.

Вратата се отвори с остро изпукване, сякаш бе счупен печат, и Лавон влезе вътре. Огледа мрачно мебелите с петна и дупки от цигари, преди да дръпне прозрачните пердета и да се вторачи навън. Под ъгъл от около четиресет и пет градуса вдясно от него, от другата страна на улицата, имаше празна асфалтова площадка. А там — ако боговете на разузнаването бяха благосклонни към тях — скоро трябваше да се появи тъмносив „Форд Експлорър“.

Ако боговете на разузнаването бяха благосклонни към тях…

Лавон пусна пердетата. Още една тайна квартира, още един град, още едно наблюдение. Колко дълго щеше да продължи този път? Великото начинание се бе превърнало във велико чакане.

* * *

Кристофър Келър пристигна по пладне, а Михаил Абрамов — няколко минути преди един. Носеше найлонов чувал с емблемата на популярна марка за ски екипировка. Вътре имаше камера върху триножник с телеобектив и нощно виждане, множество микрофони за подслушване от голямо разстояние, предаватели, два 9-милиметрови пистолета „Джерико“ и два лаптопа на Службата със защитена връзка до булевард „Цар Саул“. Келър нямаше оперативни джаджи, носеше само своето блекбъри от МИ6, което Габриел изрично му бе забранил да ползва. Ребека Манинг бе работила за МИ6 по време на критичното преминаване от аналогови към дигитални технологии. Без съмнение бе дала първия си мобилен телефон на руснаците за анализ, както и всеки следващ след това. Накрая на МИ6 щеше да им се наложи да пренапишат софтуера си. Засега обаче, за да поддържат илюзията, че всичко е както преди, служителите на МИ6 по целия свят говореха и пращаха съобщения от телефони, хакнати от руснаците. Но не и Келър. Той бе напълно изключен от мрежата.

Задачата му сега бе да стои в мърлявия апартамент в Монреал с двама израелци и да наблюдава няколко метра асфалт на улица „Сен Дьони“. Предполагаха, че руснаците също ги наблюдават — може би не непрекъснато, но достатъчно, за да разберат дали теренът е сигурен. Затова тримата агенти ветерани не просто чакаха да се появи тъмносив „Форд Експлорър“. Те наблюдаваха и съседите си, както и много от пешеходците, които минаваха под прозорците им. С помощта на микрофони слушаха части от разговори за някакви следи от оперативен жаргон или руски акцент. Тези, които се появяваха прекалено често или се мотаеха подозрително дълго, бяха снимани, а снимките им бяха пращани до булевард „Цар Саул“ за анализ. Никоя не даде положителни резултати, което осигури на тримата ветерани безценен хладен комфорт.

Наблюдаваха и трафика, особено в малките часове, когато съвсем оредяваше. На четвъртата нощ една и съща хонда седан — 2016 година, модел „Сивик“ с обикновена канадска регистрация — се появи три пъти преди един часа. Мина два пъти от ляво надясно, или от югоизток на северозапад, но на третия дойде от обратната посока и с много по-ниска скорост. Михаил направи прилична снимка на шофьора с камерата с дългофокусен обектив и я препрати на Алон на булевард „Цар Саул“. Габриел на свой ред я предаде на шефа на централата в Отава, който идентифицира мъжа зад волана като агент на СВР, прикрепен към руското консулство в Монреал. Тайникът определено работеше.

Както често ставаше, операцията по наблюдение разкри тайния живот на онези, които, без да имат вина, живееха в непосредствена близост до целта. Красивият джаз музикант от другата страна на улицата се срещаше с омъжена жена за по един час всеки следобед и след това, щастлив, я изпращаше по пътя й. Неговият затворен съсед живееше на притоплена в микровълновата полуготова лазаня и интернет порно. А мъж на около трийсетина години прекарваше вечерите си, гледайки записи с обезглавявания на лаптопа си. Михаил влезе в апартамента му, докато него го нямаше, и откри купища джихадистка пропаганда, разпечатка с план на бомба и черно знаме на ИДИЛ, окачено на стената в спалнята. Намери и тунизийски паспорт, чиято снимка изпрати на булевард „Цар Саул“.

Това хвърли Габриел в оперативна дилема. Той бе длъжен да каже на канадците — и на американците — за потенциалната заплаха на улица „Сен Дьони“ в Монреал. Ако го направеше обаче, щеше да предизвика верига от събития, които почти сигурно щяха да накарат руснаците да преместят тайника. И затова с неохота реши да запази тази оперативна информация за себе си, докато дойде момент, когато тя ще може да бъде предадена на съюзниците без съпътстващи щети. Беше убеден, че ситуацията може да бъде овладяна. Трима от най-опитните експерти по антитероризъм в света живееха в тайна квартира от другата страна на улицата.

За щастие двойното им наблюдение нямаше да продължи дълго, защото три нощи по-късно хондата се върна. Мина покрай тайната квартира от ляво надясно — от югоизток на северозапад — в 2:34 през нощта, докато Келър стоеше самотен на пост зад дрипавото перде. За втори път премина в същата посока в 2:47, но дотогава при Келър вече бяха Ели Лавон и Михаил. Третото преминаване се случи в 3:11 ч., от дясно наляво, което откри шофьора към дългофокусния обектив на камерата. Беше същият агент на СВР от руското консулство в Монреал.

Изтекоха още два часа и половина, преди да го видят отново. Този път той не караше „Хонда Сивик“, а „Форд Експлорър“ с канадска регистрация, тъмносив. Паркира на празно място до тротоара, угаси фаровете и изключи двигателя. През обектива на камерата Келър видя как руснакът отвори и затвори жабката. След това слезе, заключи с дистанционното и се отдалечи — от дясно наляво, от северозапад на югоизток, допрял телефон до ухото си. Михаил го проследи с микрофон за далечно прослушване.

— Какво казва? — попита Кристофър.

— Ако млъкнеш, може би ще чуя.

Келър бавно преброи до пет.

— Е? — повтори той.

Михаил му отговори на руски.

— Какво означава това?

— Означава — каза Ели Лавон, — че всички скоро ще трябва да заминем за Вашингтон.

Руснакът зави зад следващия ъгъл и изчезна. Михаил прати светкавично съобщение до булевард „Цар Саул“, което задвижи бързо служителите и агентите на Службата на техните ключови позиции във Вашингтон. Келър се взираше в един от прозорците от другата страна на улицата, онзи, който бе осветен от слабата светлина на компютър.

— Трябва да се погрижим за нещо, преди да тръгнем.

— Може би не е добра идея — смръщи се Лавон.

— Може би — отвърна Келър. — Или пък е най-добрата, която ми е хрумвала от доста време насам.