Даниъл Силва
Другата жена (80)

78.
Бетезда, Мериланд

Двамата руснаци във вана се казваха Петров и Зеленко. Петров беше от вашингтонската резидентура, а Зеленко бе пристигнал на пожар от Манхатън предната вечер, след като Саша бе отворил канала за бягство. И двамата агенти бяха натрупали богат опит в англоговорещи страни, преди да бъдат изпратени в Америка, която все още бе „основният противник“ на СВР и затова там отиваха най-подготвените. Петров бе работил в Австралия и Нова Зеландия, а Зеленко — във Великобритания и Канада. Зеленко бе по-едрият от двамата и имаше черен колан в три различни бойни изкуства. Петров бе добър стрелец. Никой от тях нямаше намерение да позволи нещо да се случи на безценния им товар. Успешното извеждане на къртица и нелегален агент до Москва щеше да ги превърне в легенди. Провалът бе немислим. И двамата бяха убедени, че е по-добре да загинат в Америка, отколкото да се върнат с празни ръце в Ясенево.

Ванът беше „Шевролет Експрес Карго“, собственост на базирана в Северна Вирджиния строителна компания, която, от своя страна, бе собственост на роден в Украйна агент на Московския център. Планът бе да карат на юг по I-95 до Флорънс, Южна Каролина, където щяха да се сдобият с второ чисто возило за останалата част от пътуването до Южна Флорида. Московският център имаше достъп до много тайни имоти в Маями и околността, включително и едно скривалище в Хаялия, където щяха да прекарат следващите шест дни — толкова бяха необходими на плаващия под руски флаг товарен кораб „Архангел“ да стигне до Флоридския проток. Петров, който бе служил в руския флот, преди да се присъедини към СВР, щеше да отговаря за плаването на 15-метрова спортна рибарска лодка.

Те бяха добре оборудвани за пътуването и тежковъоръжени. Петров имаше две оръжия — „Токарев“ и „Макаров“, — а у Ребека все още беше нейният „ЗИГ Зауер“. Той лежеше на пода на товарното отделение до телефон, който тя бе взела назаем от Зеленко. Беше се облегнала на страничния панел на шофьора, опънала нозе пред себе си. Все още носеше тъмния си костюм с панталон и шлифера „Бърбъри“. Ева се бе настанила по подобен начин от другата страна на товарното отделение, но малко по-назад. Не бяха разговаряли много, откакто излязоха от паркинга. Ребека бе благодарила на Ева за уменията и смелостта й, обещавайки да я похвали пред Саша, когато пристигнат в Москва. Ева не вярваше на нито една нейна дума.

Най-краткият път до I-95 беше по Уисконсин авеню. Ребека обаче даде друг маршрут на Петров, който шофираше.

— Ще е по-добре, ако… — възрази той.

— Аз решавам кое е по-добре — прекъсна го тя.

Петров не спори с нея, защото от много отдавна Ребека бе получила руско гражданство и бе полковник от СВР, което означаваше, че има по-висок чин от него.

Той зави по Четиресет и втора улица и пое по нея през Тенлитаун. Ева забеляза странния интерес на Ребека към голямата кафява къща в колониален стил на ъгъла на Небраска авеню. Минаха покрай Департамента за вътрешна сигурност и кампуса на Американския университет. След това Петров зави наляво по Чейн Бридж Роуд — шосе, което минаваше по ръба на Батъри Кембъл Парк към булевард „Макартър“. През предното стъкло Ева зърна тентата на „Брюсел Миди“, докато пътуваха на запад към Мериланд.

— Тук работех — каза тя.

— Да, знам — кимна презрително Ребека. — Била си сервитьорка.

— Хостеса — поправи я Ева.

— Същото е. — Ребека взе оръжието и го постави до бедрото си. — Само защото ще прекараме следващите две или три седмици заедно, не значи, че ще водим дълги задушевни разговори. Ти си свърши добре работата и затова съм ти благодарна. Но за мен ти си сервитьорка и нищо повече.

Освен това, помисли си Ева, спокойно можеше да бъде и жертвана. Тя се взря през прозореца, а Ребека — в телефона си. Следеше пътя им на картата. Наближаваха завоя по отиващото на запад шосе „Клара Бартън Паркуей“, което отвеждаше до магистралите 495 и I-95, но Ребека нареди на Петров да продължи направо. В селцето Глен Еко имаше малък търговски център. Тя каза, че иска да си вземе някои неща за пътуването.

Петров отново понечи да протестира, но се овладя. Продължи право напред, покрай ирландски пъб и стария увеселителен парк на Глен Еко към кръстовището на булевард „Макартър“ и Голдсбъро Роуд. Там имаше бензиностанция на „Ексон“, хранителен магазин, аптека, химическо чистене, магазин за пица и сандвичи и железария. За изненада на Петров, Зеленко и Ева Фернандес, Ребека влезе в железарията.

Това се случи в 10:27 часа предобед според охранителната камера на магазина, точно когато покрай търговския център с висока скорост в западна посока премина „Форд Фюжън“. В него бе само шофьорът — мъж, попрехвърлил средната възраст, с къса черна коса, посребрена на слепоочията. Той носеше произведен в Израел „Барак“ 45-и калибър, но нямаше телохранител. ФБР и ЦРУ не знаеха местонахождението му, същото се отнасяше и за разузнавателната служба, която той ръководеше. Всъщност в този момент беше напълно сам.