Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (90)

13

— Джери! — възкликна Мръсния Дани, доловил веднага куцането му, накарало го да вдигне поглед към пострадалия му нос. — Какво, по дяволите, е станало с теб, човече?

Вярна на думата си, Дон го беше оставила пред входната врата, след което беше паркирала колата и сега го чакаше. А той беше преживял лош миг, когато, след влизането си вътре, не беше видял Дани до бара. Но после го беше забелязал да се приближава откъм едно от сепаретата и да пъха нещо в джоба си, докато върви — явно беше осъществил сделка.

— Познай — каза Джеръми и го погледна право в очите.

Дани се усмихна широко и сви рамене.

— Разбирам. Ударил те е камион?

Очевидно мълвата за случилото се не беше стигнала до бар „Работа“. Което беше добре. Не искаше да се смущава всеки път, когато се отбие тук.

— Близо си. Болките са доста силни. Имаш ли „Викодин“?

Дани отново се усмихна и го смушка с лакът.

— Искаш нещо, което да помогне на ерекцията ти?

Джеръми му хвърли обиден поглед — той нямаше нужда от подобни средства.

— Мислиш, че ми трябва помощ за това?

— Не, не. Мисля, че момичето, с което си, е достатъчно младо, за да те възбуди…

— Тя се казва Дон.

— Точно така. Дон. Мисля, че тя доказва какъв мачо си.

— Дозата достатъчно ли е човек да забрави всичко? — Да измъкнеш информация от този задник, беше като да вадиш зъб.

— Струва пет долара, ако е примесена с алкохол, и малко повече, ако не е. Действа след петнайсет-двайсет минути.

— Дай ми дванайсет хапчета.

— Имаш ги.