Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (18)

2

Бродуей му се стори добро място да намери карта, затова Джак пое на запад.

А иначе самият „Бродуей“ е ориентиран на север-юг. Няколко пресечки по-нататък, на Седемдесет и девета улица, булевардът се отделя от пътната мрежа и завива на изток, пресича града по диагонал и стига чак до Ийст Вилидж, където отново поема на юг.

Видя книжарница на „Барнс & Ноубъл“, а на витрината — нашумялата книга „Ритникът“. Трудно беше да се пропусне корицата с големите черни букви и фигурката, подобна на паяк, изпъкващи на фона на ярката неонова жълта светлина. Той я загледа втренчено — тя извикваше у него все същото странно чувство. Достатъчно се беше чудил вече. Време беше да открие защо тази фигурка му изглежда толкова… какво? Позната?

Зад книгата се виждаше плакат с подобна цветова схема, на който пишеше:

СТАНЕТЕ ЧАСТ ОТ ЕВОЛЮЦИЯТА НА РИТНИЦИТЕ

Еволюция?

Влезе вътре, взе едно от копията с меки корици и бързо го прелисти. На всяка празна страница, която отделяше главите една от друга, имаше малък образ на автора и реклама, изписана с огромни букви.

— Спести си парите, човече.

Джак вдигна поглед и видя мъж с дълга коса, облечен в дънки и риза с изрисувана върху нея вратовръзка, да му хвърля коси погледи.

— Как?

— Тази книга. — Той шепнеше заговорнически, като движеше само едното ъгълче на устата си. — Голям боклук, човече.

И като кимна многозначително, се отдалечи.

Е, е. Мнение на читател. Което обаче не му помагаше особено. Джак и без това не очакваше нищо особено от книгата. Той просто искаше да знае как Ханк Томпсън се е сдобил с фигурката, изобразяваща вероятно човек с четири ръце.

Намери карта на щата Ню Йорк и тръгна към касата. Мина покрай рафта за научнофантастични издания в меки корици, където една книга, или по-скоро корицата й, привлече вниманието му: кобалтовосиня и чифт блестящи жълти очи — определено нечовешки — втренчили се в потенциалния купувач над куп хапчета. Спря и едва тогава забеляза заглавието: „Берзерк“!^[1]

А очите бяха изненадващо подобни на чудовището ракшас. Хапчетата пък… Миналата пролет се беше борил против лекарство, което имаше много популярни народни наименования, едно от които беше Берзерк — с правописна и правоговорна грешка, точно както беше изписано на корицата. А после сърцето му започна да тупа бавно и затруднено в гърдите, защото прочете, че това е „роман от поредицата за Джейк Фикс“ и „продължение на «Ракшаса»“ от П. Франк Уинслоу. Взе я в ръка и привлече вниманието на продавач-консултанта, който в този момент минаваше покрай него, момче на двайсет и няколко години с тънка и рядка коса и дебели бакенбарди.

— Какво е това?

Момчето погледна Джак, след това — романа, и накрая отново Джак.

— Наричаме го книга.

Смешник. Да.

— Това ми е известно. Но кой е този Уинслоу? Не съм чувал за такъв писател. И колко такива книжки е написал?

Момчето сви рамене.

— Не знам. Ще трябва да проверите на „Информация“.

— Но вие работите тук.

— Да, но аз само подреждам книгите по рафтовете. Не ги чета. Съжалявам. Задайте този въпрос на „Информация“.

Джак последва съвета му, но зад гишето нямаше никого. Намери отдела за научна фантастика и започна да преглежда всички автори под буквата „У“. Откри едно копие на „Ракшаса“. Погледна корицата и видя същия кобалтовосин фон, същите бляскави очи, но вместо хапчета, тук беше изобразен боен космически кораб.

— Исусе!

Не знаеше какво е съдържанието на книгата, но оформлението на корицата предизвикваше у него чувството, че някой наднича в живота му. На гише „Информация“ все още нямаше никого, затова тръгна към касата. Нямаше опашка и той стигна безпрепятствено до единствения касиер, момче с бръсната глава и тъмна превръзка на окото. Джак остави шумно романите на плота и ги побутна напред.

— Какво знаеш за тези тук?

Касиерът поклати глава.

— Нищо. — Посочи копието на „Ритникът“. — Обаче знам много за това.

Джак забеляза малката татуировка на Ритника между палеца и показалеца му.

— Добре, но…

— Ще ви хареса, уверявам ви. Съдържанието ще се запечата в мозъка ви. Аз я прочетох толкова много пъти, че краищата на страниците вече са оръфани.

Джак посочи татуировката. Момчето вдигна ръка.

— Така заявявам на света, че съм дисимилиран и еволюирам. Аз съм един от Ритниците и се гордея с това.

Той сканира етикета на едната книга на баркод четеца, сложи ги в торбичка и каза:

— Двайсет и четири долара и седемдесет и един цента.

Джак бръкна в джоба си за портмонето.

— Аз мисля, че прави повече.

Момчето се усмихна и сниши глас.

— „Ритникът“ е на сметката на издателската къща.

— Така ли? И къде го пише?

— Правя ви специална отстъпка. Знаете ли, като Ритник на един бъдещ Ритник.

— Не, благодаря. Ще платя.

Момчето побутна торбичката към Джак и процеди през зъби:

— Вземете книгите.

— Ще платя по свой собствен начин, ако нямате нищо против. — Побутна торбичката обратно. — Сканирай книгата. Веднага.

Момчето го гледаше гневно, с блеснали очи, но извади книгата от торбичката, сканира я и я пъхна обратно.

— Четирийсет и два долара и седем цента.

Джак му подаде своята MasterCard. Самоличността на Джон Тилески все още му вършеше работа. Ако не се случеше нещо, щеше да я запази до есента. След като се подписа и прибра квитанцията, той взе торбичката и понечи да тръгне към вратата.

— Ако те видя на митинга, ще те сритам по задника.

— Това шега ли е?

Момчето доби объркан вид.

— Ха?

— Няма значение. Какъв митинг?

— Митингът, организиран от Ритниците в Градината следващия месец. Вие нищо ли не знаете?

— Знам, че няма да съм там.

Момчето кимна и изхихика.

— О, ще бъдете. Щом прочетете книгата, няма да можете да останете безучастен.

— Не, наистина. Няма да бъда там. Възможно беше да отида, но ето че вие ме уплашихте. Не искам някой да ме срита по задника. Схвана ли?

Изражението на момчето подсказваше, че не е. Джак махна с ръка и излезе от книжарницата. Още като стъпи на тротоара, се замисли за „Краткото изложение на Срем“: все още не беше станало ясно дали охраната на музея беше открила портиера, привърженик на Ритниците. Вътрешната кражба вероятно не беше на първо място сред приоритетите им. Изглеждаше, че Джак ще трябва сам да реши и този случай.