Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майстор Джак (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bloodline, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2023 г.)

Издание:

Автор: Ф. Пол Уилсън

Заглавие: Кръвна връзка

Преводач: Силвия Вангелова Желева

Издание: първо

Издател: Издателство „Калпазанов“

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-17-0239-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19114

История

  1. — Добавяне

3

— Хайде сега, скъпа. Знаеш, че и ти би искала да си сигурна.

— Но аз знам. Ти си претърпял вазектомия, така че не е възможно да съм бременна.

Бяха в банята на горния етаж. Джеръми размахваше теста за бременност пред очите й като хипнотизатор. Беше го купил преди около час от местната аптека. И сега трябваше да убеди Дон да го използва.

— Няма да е за първи път нещо да се обърка след вазектомия.

В сините й очи, приковани в теста, бликнаха сълзи. Тя гледаше комплекта така, сякаш беше отровна кобра.

— Започваш да ме плашиш, Джери.

— Хайде, не се плаши сега. Просто дай малко урина и ще проверим. — Усмихна се, за да я окуражи.

Тя грабна теста от ръката му и го побутна към вратата.

— Добре, добре! Обаче няма да ме гледаш как уринирам. Никой не може да ме гледа в такова положение.

Той си придаде обидено изражение.

— Дори аз?

— Особено ти. Хайде, излез. Ще останеш отвън докато свърша.

Джеръми излезе и я остави да затвори вратата. Веднага щом чу превъртането на ключа, удари с юмрук във въздуха от радост. Да! Тестът щеше да се окаже положителен. Така трябваше да бъде. Зачака. Крачеше напред-назад като бъдещ баща, завладян от нетърпение да види бебето и от тревога. Но, да, той беше бъдещ баща. Или поне така се надяваше.

Мишниците му бяха подгизнали от пот, дланите му бяха толкова влажни, че скоро от тях щяха да започнат да капят капчици. Целият му живот беше насочен именно към този момент. Имаше и някои непредвидени обрати — „Крейтън“ например — но ето го тук, точно на мястото, където трябваше да бъде. Но дали беше свършил онова, което се искаше от него?

Изчака близо до вратата, докато не чу пускането на водата вътре, после се отдалечи. Дон излезе, като държеше миниатюрния прибор в ръка и го гледаше втренчено.

— Пише, че трябва да изчакаме пет минути. Лентата ще стане или червена, или синя. Ако е синя… — Гласът й заглъхна нещастно.

— Какво?

— Ще означава, че съм бременна. — Тя поклати глава. — Не мога да повярвам, че правя това. Аз… О, по дяволите! — Тя изпусна прибора и зарови лице в дланите си. — О, по дяволите, по дяволите, по дяволите!

Джеръми се наведе и вдигна прибора. Лентата беше синя.

Да!

Изведнъж се почувства така, сякаш нямаше кости. Облегна се на стената. Трябваше да седне. Обаче слабостта трая само секунди. После у него избухна смесица от радост и гордост, които му придадоха енергия. Беше се справил! Беше изпълнил най-деликатната и трудна част от задачата — а следователно и най-важната — от Плана на татко. Искаше да изтича и да сподели с Ханк, да заподскача наоколо в подобие на индиански танц и да закрещи. Обаче устоя на подтика. Щеше да има много време за това по-късно. А сега трябваше да се справи с Дон.

— Спокойно, спокойно, скъпа — каза, прегърна я и я притисна здраво към себе си. — Няма нужда да плачеш. Напротив, трябва да празнуваме.

Тя вдигна към него изцапаното си от сълзите лице. Не беше красавица, но в момента изглеждаше повече от обикновена. Обаче в този случай външният вид нямаше никакво значение. Важно беше само бебето в утробата й.

— Да празнуваме? Аз съм бременна! Това не трябваше да се случва!

— Погледни на него по този начин: като на чудо.

— Не, това е грешка. И нищо повече. Вероятно тестът е грешен.

— Да, вероятно си права.

Обаче Джеръми знаеше, че не е така. Той знаеше всичко за тестовете за бременност. Беше използвал такива и преди. Много. Обаче това беше в периода преди „Крейтън“. А тези, новите, бяха много по-надеждни, по-точни. Възможността за грешка при тях беше сведена до минимум.

Дон направи крачка назад от него и избърса сълзите си с опакото на дланта си.

— Ще отида до аптеката и ще купя различен вид — не, два други. И тогава ще видим. — Джеръми я загледа как размахва юмрук във въздуха, както той самият беше направил преди няколко минути. При нея, обаче, жестът изразяваше различно чувство. — Не мога да повярвам!

Джеръми много внимаваше тонът му да остане спокоен, неутрален.

— Има и по-лоши неща на света, скъпа.

Тя го гледаше втренчено, с присвити очи.

— Хей, чакай минутка! Това същият човек ли е, който ми каза, че се е подложил на вазектомия, защото не иска да се роди дете в този скапан свят?

— Да. Така казах. И наистина тогава се чувствах по този начин. Обаче всичко се промени, когато те срещнах.

Лицето й омекна.

— О… Тези думи са толкова сладки. Обаче не е възможно да съм бременна! Просто не е!

Бременна си, Дони, бейби. Бременна си.

— Може би не си — каза той. — Но ако си, не мислиш ли, че с истинско чудо? — Тя отвори уста да отговори, обаче той бързо продължи: — Искам да кажа, нима не виждаш Божията ръка в това?

— Ако говориш за непорочното зачатие, имам новини за теб…

— Не, искам да кажа… Ти вярваш в Бога, нали?

Той знаеше, че е така. Самият Джеръми не вярваше. Поне не в нейния Бог.

— Разбира се.

— Е, тогава, можеш да видиш неговата намеса в това, нали? Никога не съм искал да имам деца, а после те срещнах и съжалих, че съм се подложил на вазектомия. Защото ние двамата сме съвършената двойка и от теб ще стане страхотна майка. А сега виж какво стана!

— Не съм бременна! — Тя отново заплака. — Не е възможно! Не съм готова! А после, какво ще стане с играта…

Той я прегърна още по-здраво.

— Най-страхотното при софтуера, скъпа, е, че можеш да го разработиш и у дома си.

Тя се отскубна от прегръдката му и тръгна към стълбите.

— Ще отида до аптеката. А като се върна, ще направим нов тест. И тогава ще видиш.

Не, Дон, ти ще видиш.

После щеше да дойде най-трудната част. Щом веднъж се убедеше, че е бременна, той трябваше да я накара да задържи бебето и да го иска така силно като него. Хм, да, добре, тя никога не би могла да го иска толкова силно, а той никога не би могъл да й разкаже цялата история — господи, та тя щеше да полудее! — обаче на всяка цена трябваше да я убеди, че бебето трябва да се роди. Това може би нямаше да е толкова лесно, но, по дяволите, тя беше повярвала във всичко друго, казано от него. Защо не и в това?

Обаче най-важното беше да държи Дон под око, да остане при нея, да я наблюдава всяка минута. Трябваше да защити бебето.