Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (69)

10

Джери потри длан по брадичката си.

— Тя наистина ли ти каза, че съм твой вуйчо?

Дон не можеше да каже дали е удивен и развеселен, или пък силно ядосан. Тя го наблюдаваше внимателно, но лицето му беше останало безизразно през цялото време.

— Да, но лъже, нали? Искам да кажа, абсолютно невъзможно е, нали?

Той удари с юмрук някакъв въображаем противник.

— Напълно невъзможно, да! Откъде й хрумват тези идеи? Винаги ли е била смахната?

Обикновено Дон би направила страшна сцена на всеки, който си позволи да обиди майка й. Обаче този път майка й наистина се държеше много странно.

— Не, но ти и аз… Това по някакъв начин отнема здравия й разсъдък.

Той изглеждаше силно разтревожен — закрачи напред-назад из стаята.

— Здрав разсъдък, ха! Тя напълно е изгубила ума си! Първо твърдеше, че съм убил човек и отвлякъл друг. Сега… — Спря рязко и я погледна втренчено. — Разполага ли с някакво доказателство?

Дон поклати глава.

— Не. Каза, че не може да го докаже.

— Е, е, е! Ако не друго, то майка ти е последователна и упорита. Няма никакви доказателства за каквото и да било… Нито че съм убил човек, нито че съм неин брат.

— Само наполовина.

Лицето му се вкамени, той махна раздразнено с ръка.

— Няма разлика. Това трябва да престане. — Отиде до гардероба и извади якето си.

Дон го сграбчи за ръката.

— Къде отиваш?

— Да се видя с майка ти.

— Лоша идея, Джери — абсолютно лоша. Ако непременно трябва да разговаряш с нея, обади й се по телефона.

— По-добре да го направя лично, скъпа. И ти го знаеш. Трябва да се видя с нея лице в лице, за да я предупредя да не разпространява повече лъжи по мой адрес.

— Не прави нищо…

Той я погледна.

— Какво? Глупаво? Като например грозна сцена или пък да започна да хвърлям разни предмети? — Поклати глава. — Просто ще й кажа, че ако продължава, скоро ще се чуе с адвоката ми.

Той я целуна, прегърна я и излезе. А тя го загледа как минава с широки крачки през входната врата, след което я затваря след себе си.

Каква каша! Господи, каква проклета каша!

Усети как риданията се надигат в нея при мисълта, че беше объркала всичко. Беше бременна! А тя не искаше дете. Не искаше да бъде майка… Поне не още. Мисълта я ужасяваше. Може би по-късно през живота си щеше да бъде готова да поеме отговорността за друго човешко същество, но сега? Нямаше начин. Та тя едва можеше да се грижи за себе си. Трябваше да си поживее, преди да се отдаде на майчинството.

Обаче Джери… Той толкова силно искаше детето.

Замисли се за това, как той беше танцувал из къщата сутринта, когато поредният тест отново се беше оказал положителен. Непрекъснато повтаряше какво чудо е това, твърдеше, че звездите са се съюзили, за да постигнат… Беше като че ли напълно полудял, защото казваше, че това е работа на съдбата и новото бебе ще управлява света… И винаги говореше за него в мъжки род. Защо не беше помислил за възможността новороденото да е момиче?

По-късно се беше успокоил, но щастието беше изписано на лицето му. Беше я замъкнал в „Работа“ да празнуват, а там поздравяваше всички и обикаляше масите широко усмихнат, като пиян. Като пиян… Джери изведнъж беше поискал от нея да престане да пие алкохол. Не й разрешаваше дори глътка бира. Е, всичко това можеше да върви по дяволите!

Отиде в кухнята и извади кутийка „Будвайзер“ от хладилника. Но като протегна ръка към капачката, се спря.

Дали алкохолът можеше наистина да навреди на бебето? Беше го чувала, но дали беше вярно? Тя още не знаеше какво ще реши по въпроса за бебето, но ако решеше да го задържи, не искаше тя да е причината то да има дефекти по рождение. Върна бирата в хладилника.

По дяволите. Бременността никак не й се нравеше.