Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (33)

8

Дон лежеше гола под Джери, дишаше тежко и сияеше след своя пети и последен оргазъм, най-лудият и разтърсващ за днес. Господи, сексът беше страхотен. Как беше живяла без него толкова дълго? Не беше девствена, когато срещна Джери, но нямаше почти никакъв опит в плътските наслади. Беше правила секс само веднъж, а и двамата с момчето бяха пили повече, отколкото трябва. Любиха се тромаво и несръчно на задната седалка на колата му, а и това се беше случило миналата година. Да, не беше кой знае какво преживяване и по нищо не можеше да се сравни с това. Беше го направила само за да не се срамува пред приятелките си, че е още девствена. С Тери всичко беше наред — поне беше едно от най-добрите и привлекателни момчета в училище — но не можеше да й предложи онова, което тя търсеше: постоянна и стабилна връзка. А сега разбираше, че въобще е нямала и най-малка представа какво търси, докато не беше срещнала Джери.

Загледа го как се повдига първо на лакти, а после ляга до нея. Тя обожаваше всеки сантиметър от дългото му слабо тяло. Особено много обичаше потриването на брадата му в бузата и зърната й, както и по вътрешната страна на бедрата й. Обаче все пак най-силното разтърсване идваше от оргазма, който сега бавно утихваше, изплъзваше й се. Едва не се засмя на глас. Господи, в каква сладострастница съм се превърнала.

Докато той се бършеше, тя изпита лека тревога. Никога не използваха превантивни мерки. Тя знаеше, че е здрава, чиста, но Джери? Той беше разполагал с много повече години да прихване някоя опасна болест. Кълнеше се, че е здрав, и тя вярваше, че той е твърдо убеден в това, но беше възможно все пак да греши. Засега всичко беше наред. И, както винаги, тревогата беше просто мимолетна мисъл.

Колкото до евентуална бременност, това не я тревожеше. Той й беше казал, че се е подложил на вазектомия преди десет години, когато решил, че ненавижда този свят и никога няма да създаде дете, за да го обрече на мъки. Тя беше напълно съгласна с това. Да създаде дете и да го гледа как се превръща в смахнат или смотаняк като онези, с които ходеше заедно на училище? Не, нямаше начин.

Странно, но тези мисли я отведоха до майка й. Замисли се за това, как тя цял живот беше работила усилено с една-единствена мисъл: да й създаде по-добър живот. Да, мама, която й беше плащала, за да се откаже да използва думи паразити. Доколко правилно беше това? Абсолютно, абсолютно, абсолютно, абсолютно. Ето, вече спечелих два долара и половина.

Мама я обичаше — Дон не се съмняваше в любовта й. Но може би я обичаше прекалено много. Беше й така напълно отдадена, че започваше да си измисля невероятни истории за Джери.

Като гледаше сега Джери, тя за хиляден път се питаше какво ли намира той в нея. Знаеше, че не е красива — беше напълно обикновена, с широка талия, ако трябва да бъдем откровени. Нямаше нито страхотно задниче, нито великолепни пищни гърди, които да карат противоположния пол да се върти непрекъснато около нея. И накрая тя беше предпочела книгите и учебниците пред момчетата, защото те не й обръщаха никакво внимание. Тя също ги игнорираше — това беше нейното отмъщение. Сега знаеше защо: защото те бяха момчета. А Джери беше мъж.

Да живее разликата!

Погледна го и отново го пожела. Не обичаше да го отвлича от работата по създаването на видеоиграта, която щеше да превърне и двама им в милионери, но всеки път, когато седнеха един до друг и доближеха глави, устните им се съединяваха и двамата скоро се озоваваха в леглото.

Тя харесваше малката му градска къща. Страхотно местенце, наистина. Тези красиви медни и тръбни мебели, домашното кино с огромния екран и система долби съраунд, за което беше готова да умре. Тя от все сърце искаше да се премести тук, обаче не желаеше да го притиска или да насилва нещата — възможно беше Джери все още да не е готов. Скоро щеше да бъде обаче. Много скоро. Усещаше го.

Единственото, което не харесваше, беше картината, която Джери беше окачил тук, на стената в спалнята. Не знаеше защо абстрактното турбулентно изображение на черни и пурпурни петна я притеснява, но винаги изпитваше чувството, колкото и неразумно да беше то, че картината я наблюдава.

Ето и сега, като я погледна, издърпа чаршафа над главата си. Странно. И дори още по-странно, веднъж я докосна и й се стори, че тя е мокра. Уф!

Обаче Джери я харесваше. Твърдеше, че тя му говори. Беше я намерил в магазин за вещи втора употреба в Монро. И непрекъснато търсеше други картини на същата художничка — Мелани Ехлер или нещо такова. Досега не беше открил нито една. Дон се радваше на неуспеха му.

Докато тя се питаше дали да не хване отново члена му в ръка и да си поиграе с него, звънна телефонът. Джери стана, отиде до него, втренчи поглед в екрана и смръщи вежди.

— Хей, майка ти е.

Дон почувства как тялото й изстива.

— Не отговаряй.

Той я погледна.

— А може би трябва. Може да е важно.

— Нищо, което тя има да каже, не е важно. Нека остави съобщение.

— Не, ще разбера какво се върти в ума й. — Той вдигна слушалката и каза: — Здравей, мисис Пикъринг. Какво мога да направя за теб?

Винаги изисканият джентълмен! Дори в отношението си към нея. Дон не можеше да повярва, че майка й си беше въобразила такива неща за Джери. Ако беше на негово място, тя щеше да й каже да върви по дяволите.

Какво ли я беше прихванало майка й? Може би чувствата към дъщеря й бяха нещо повече от обикновена майчина любов? Може би тя изпитваше собственически чувства, беше обладана от страх да не изгуби единственото си дете? Да, възрастта на Джери беше два пъти нейната, но какво от това? Деляха ги само осемнайсет години. Вярно, майка й имаше причина да е леко разтревожена, но да отиде толкова далеч — да го обвини в убийство! Поне да имаше труп!

Такова поведение не беше типично за майка й. Тя обикновено премисляше добре всяко свое действие. Щом толкова отчаяно искаше да ги раздели, със сигурност можеше да измисли нещо по-добро. Може би я бяха излъгали. Може би тя беше повярвала, защото много искаше да повярва в нещо, лошо за Джери.

Дон много се гордееше с начина, по който Джери се беше справил. Вярно, отначало беше добил разярен вид и изглеждаше готов да убие човек, но после постепенно се беше успокоил и беше решил да се срещне с майка й и да й се противопостави.

Дон загледа как бръчката между веждите на Джери става все по-дълбока, докато той слуша внимателно. Какво ли казваше майка й? След това Джери я погледна.

— Без Дон? Не знам.

Без Дон? Тя седна в леглото. Наистина, какво ли говореше майка й?

Накрая той каза:

— Добре. Дай ми около час. — И затвори.

— Какво става? Какво каза тя?

Джери я гледаше втренчено.

— Иска да разговаря с мен. Насаме.

— Но защо насаме?

— Не каза. Просто ме помоли да разговаряме. Без теб. Може би си мисли, че така ще успее да ме убеди, че не съм подходящ за теб.

Стомахът на Дон се сви болезнено. Тя скочи на крака.

— И ти ще отидеш?

— Погледни на това по този начин, скъпа: ще си разменим ролите. Аз ще имам възможност да я убедя в любовта си към теб, да й кажа колко си важна за мен. Ако успея да я убедя, че никога няма да ти навредя — че всъщност бих те защитил от всичко с цената на живота си — може би тя ще престане да ме вижда като заплаха и ще ни остави на спокойствие.

Дон го прегърна.

— Не отивай. Тя напълно е откачила. Тя притежава оръжие, знаеш ли. И може да те застреля.

Той застина.

— Уау! Не знаех за това. Обаче аз на твое място не бих се тревожил. Тя ми се струва спокоен, уравновесен човек.

Дон не спираше да го моли, докато той вземаше душ и се обличаше. Обаче не успя да промени решението му. Той й се усмихна и й махна с ръка от прага, а Дон се молеше да се върне цял и невредим.