Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (73)

14

Телефонът звънна. Кристи погледна дисплея и видя номера на Дон. А сега — какво? Колкото и да обичаше дъщеря си и да искаше да говори с нея, имаше чувството, че събитието няма да е никак приятно и за двете. Не и след начина, по който се бяха разделили вчера следобед. Не и след самодоволното изражение на приятеля й, подразнило я малко преди той да си тръгне от дома й. Но след неколкоминутно колебание, тя все пак прие обаждането. И чу гласа на Дон, която викаше силно нещо неразбираемо… Сърцето на Кристи се качи в гърлото. Дали не се беше случило нещо? Дали Джеръми не беше направил нещо непоправимо, дали не я беше наранил?

— Дони, Дони, Дони! Какво има? Наранена ли си?

— Наранена? — изкрещя пискливо дъщеря й. — Как можеш да ми зададеш подобен въпрос? Не съм наранена — съкрушена съм! Собствената ми майка! Как можа да ми причиниш това!

— Какво? За какво говориш?

— Много добре знаеш за какво говоря! — Виковете преминаха в едва сдържани ридания. — Как можа, мамо? Как си могла да се опиташ да съблазниш Джери? Ти, от всички хора на земята!

Какво? Да съблазня този мъж? Никога, дори след милион години!

— Не разби…

— Той ми каза всичко!

Копеле! Лукаво и измамно копеле!

— Той лъже. Аз дори не го пуснах в къщата.

— Не! — Отново крясъци и писъци. — Ти лъжеш! Съблякла си се напълно гола пред него!

— Нищо подобно не съм направила!

— Престани да лъжеш! Той ми каза, че е видял пеперудата! Откъде би могъл да знае за нея?

Пеперуда? Какви ги…? О, татуировката й… Беше си я направила на седемнайсет, просто прищявка… Те всички, приятелките й, бяха на плажа, а после решиха да си направят татуировки… Но откъде този мъж знаеше за нея?

Щеше да се тревожи за това по-късно. В момента трябваше да успее да преодолее истерията на Дон, за да стигне до съзнанието й. Кристи се застави да запази гласа си спокоен, да подбере разумни думи.

— Всичко това са лъжи, Дон. Той иска да те накара да ме намразиш и да загубиш доверие в мен. Не съм направила нищо подобно. И никога не бих! Познаваш ме добре, за бога!

— Мислех, че те познавам!

— С мен си през всичките осемнайсет години от живота си, а с него от… — колко? Няколко месеца? На кого ще повярваш, все пак?

— Той знае за пеперудата, мамо! А откъде би могъл, ако не те беше видял гола?

— Нямам представа. Може би ме е следял или…

— Престани! Ти си луда! ПРЕСТАНИ!

И линията остана глуха, няма. Кристи се опита да й се обади, обаче Дон не отговори. Замисли се дали да не отиде при нея, но реши да се въздържи. Какво би постигнала? Още крясъци и писъци, още „той каза“, а Кристи не можеше да обясни откъде този мъж знаеше за татуировката й.

По кожата й полазиха леденостудени тръпки. Дали той не я следеше? Но как? Тя никога не ходеше из дома си без дрехи. Събличаше се единствено за да вземе душ, а банята й беше на втория етаж и щорите бяха винаги спуснати, така че, дори да се покатереше на някое дърво…

Камера… Той беше отличен познавач на компютрите и видеоигрите… Дали не беше инсталирал малка скрита камера в банята й? Беше чела някъде, че могат лесно да се скрият и в нещо толкова малко като комплект хартиени кърпички. Всичко това звучеше като брътвежи на завладян от параноя човек, но вижте какво беше успял да направи този мъж за толкова кратко време: беше й откраднал Дони и дори беше успял да я обърне срещу нея, родната й майка. Лъжата от тази вечер беше доказала, че е способен на всичко. Налагаше се да претърси сантиметър по сантиметър спалнята и банята си. Но първо…

Грабна телефона и набра номера на Джак. Вече не търсеше услугите му на частен детектив. Молеше се той да се съгласи да бъде нает за нещо различно… Нещо много по-директно и окончателно.