Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (71)

12

Джеръми натисна звънеца на входната врата на Кристи, после слезе в подножието на стъпалата и изчака, докато види светлината в коридора. Видя лицето й в един от страничните прозорци, след това вратата се отвори. Бавно. Кристи подаде глава навън и го погледна с тревога, а после се огледа, като че ли се страхуваше, че някой може да се крие в храстите. Не беше много вероятно той да е дошъл с подкрепление, но тя нямаше да го пусне по-близо от десет крачки до себе си. Все още беше достатъчно светло, за да може някой любопитен съсед да го види, застанал пред вратата й.

— Какво правиш тук? — каза тя.

Той вдигна поглед към нея.

— Трябва да поговорим.

— Нямам какво да ти кажа.

— Напротив, имаш. Тези глупости…

Той рязко млъкна. Възможно беше някой от съседите да подслушва. Не искаше някой от тях да се обади в полицията. Не му беше необходима нова среща с ченгетата.

— Трябва да се сложи край на тази лудост. Не можеш просто така да разпространяваш лъжи за мен.

— Кой казва, че са лъжи?

— Аз. И ти го знаеш. Ти и аз — роднини? Та това е абсурдно смешно! — Огромна лъжа. Татко му беше разказал всичко за Муунглоу Гарбър, когато беше дете.

Устата й се изкриви и лицето й изрази огромно презрение.

— Това е всичко друго, но не и смешно. Ужасно е!

— Има закони, които предотвратяват подобно поведение спрямо хората. Ще те осъдя за клевета… Ако не беше майка на Дон, сега щеше да разговаряш с адвоката ми, а не с мен. Това обаче е последният път. Следващата ни среща ще бъде в съда.

Тя се усмихна.

— Нямам нищо против. Единственият начин да пострадам в съда е, ако се докаже, че думите ми не отговарят на истината. Но не е така, нали?

Кучка. Как е възможно татко да е дал живот и на такава тъпа крава? Е, може би не беше чак толкова глупава. Беше открила, че той е наполовина неин брат. Не, чакай. Не тя беше открила родството им, а детективът. Джеръми трябваше на всяка цена да научи името му. Не можеше да го отстрани по същия начин, по който се беше погрижил за Герхард — онази негова постъпка беше глупава, трябваше да го признае — но може би щеше да успее да убеди доктор Века да му плати достатъчно.

— Кой ти говори всичките тези небивалици?

— Приятел.

— Същият, който ме беше обвинил и в убийство?

— Може би.

— Кажи ми кой е. Трябва да проведа сърдечен разговор с него, да изясним някои неща.

Тя отново изкриви уста.

— Както си поговори и с мистър Герхард?

— Никога не съм чувал за този човек. Позволи ми да говоря с частния детектив, когото си наела. Да поговоря, нищо повече. Просто ми кажи името му.

Тя се засмя — засмя, за бога! — после каза:

— Сигурно се шегуваш.

Гневът избухна в Джеръми — в началото беше като огнена бяла топка в гърдите му, чийто огън постепенно обхвана и крайниците му. Не искаше нищо повече на света от това да изтича нагоре по стъпалата, да я стисне за гушата и да изтрие усмивката от лицето й…

Тя вероятно видя нещо заплашително в изражението му, защото усмивката й се стопи и тя бързо влезе обратно в къщата.

— Искаш да ме удариш, нали?

Думите й му подействаха като кофа студена вода. Като че ли беше прочела мислите му. Сведе поглед надолу и видя, че кракът му е на първото стъпало. Тя отново излезе навън и го изгледа с нескрито презрение.

— Давай, братко! Направи най-лошото, на което си способен.

Втора експлозия на ярост. Джеръми беше на ръба да направи точно това. Тази кучка просто нямаше представа на какво е способен. Понечи да вдигне другия си крак, за да го постави на следващото стъпало, обаче се спря навреме. Един глас в главата му извика: „Не! Тя иска точно това — да изгубиш самоконтрол и да излееш гнева си върху нея. Защото тогава ще е спечелила битката. Можеш да се измъкнеш от уж безпочвените обвинения и несъществуващите лабораторни доклади, но ако удариш майката на Дон тук, където всеки може да те види, ще изгубиш не само свободата си, но също така и Дон. Завинаги“.

Свали крак от стъпалото — най-трудното решение в живота му — наложи си спокойно изражение и я погледна. Може би татко не беше свършил чак толкова работа като й беше дал живот. Тя беше свършила онова, заради което се предполагаше, че беше родена: беше родила момиче и го беше отгледала, беше го пазила. Беше готова дори да бъде пребита от бой заради него.

Вземам си обратно обидните думи, Муунглоу. Ти не си тъпа крава. Напротив, ти си израснала и си се превърнала в страхотна жена.

При тази мисъл той усети как нещо се надигна в слабините му. Осъзна, че я желае. Гореше от копнеж да разкъса дрехите й и да я обладае. Това също беше прекрачване на границите. Обаче даде тласък на мислите му и в главата му се роди идея. Страхотно хрумване.

— Този разговор няма да ни доведе доникъде. Предупредена си. Ще те предупредя и за нещо друго. Дон ми каза, че ти е съобщила за бременността си. Е, ако искаш някой ден да видиш внучето си, пък било то и за секунда, ще ни оставиш на спокойствие.

Изуменото изражение на Муунглоу му достави огромно удоволствие. Обърна се и тръгна към колата си.