Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (9)

9

Мракът беше се спуснал вече, когато Джак се върна в къщата на Джия. Нямаше и следа от Наблюдателя — не че той беше очаквал нещо друго. Влезе вътре и завари Джия да седи в библиотеката в компанията на жена, която му беше позната на външен вид — дребно и крехко телосложение, фини черти на лицето, бледа кожа и лъскава черна коса. Алиша Клейтън, доктор по медицина и директор на „Сейнт Винсънт“, Центъра за деца със СПИН. Като я видя, от главата му изхвръкнаха всякакви мисли за мъже с меки широкополи шапки и професори, вероятно получили мозъчен удар.

Тя му се усмихна, стана и го прегърна.

— Мина много време, Джак.

Вярно беше. Повече от година беше изминала, откакто тя го нае да открие коледните играчки, откраднати от Центъра, а после и за един доста по-личен проблем, който долиташе като ехо от ужасите на детството й.

— Как са работите в Центъра?

Тя сви рамене.

— Знаеш как е: никога не е добре, но винаги може да бъде и по-зле.

Джак кимна. Когато ден след ден трябва да се грижиш за деца със СПИН… може би това е най-доброто, на което можеш да се надяваш.

— Какво те води в града?

— Аз. — Джия стана от стола си и пристъпи към тях двамата. Изглеждаше уморена. — Тя иска отново да давам доброволен труд в Центъра.

Някога Джия ходеше редовно там, за да храни и люлее на ръце малките бебета, болни от смъртоносната болест. Беше престанала, когато се увери, че е бременна. Но сега…

— А какви са твоите чувства относно това?

Джия сви рамене.

— Не знам дали съм готова.

— Е, само ти можеш да решиш — каза Алиша. — Но твоите визити оживяват детските лица, радват мъничетата.

Джия прехапа долната си устна.

— Да, добре…

Алиша я прегърна.

— Когато си готова за нас, ние сме готови за теб.

Джия върна прегръдката, без нищо да каже. Алиша първа отпусна ръце до тялото си и направи крачка назад.

— Трябва да вървя. Водя Уил на благотворително събитие, което ще събере пари за Центъра.

— Уил ченгето? — запита Джак. Тя все още излизаше с детектив Уил Матюс?

Алиша се засмя.

— Не се тревожи. Никога не съм му споменавала за теб.

Джия взе подноса с чаените чашки от масата.

— Ще отнеса това и ще ти донеса палтото.

Веднага щом тя излезе от стаята, Алиша го сграбчи за ръката.

— Тя се е променила, Джак.

— Трябваше да я видиш преди два месеца.

— Мога да си представя. Но не е същата — нито на външен вид, нито вътрешно.

Джак не искаше да чуе това.

— Отново ще стане себе си. Силна е.

— Знам. Но искам да я накараш да се върне в Центъра, ако можеш. Мисля, че терапията ще бъде добра и за нея. Отначало може да й е много трудно да държи в ръцете си новородено, но щом го преодолее, мисля, че ще й се отрази добре.

— Ще направя, каквото мога. Много мило от твоя страна, че ни посети.

— След като тя ми помогна толкова много в Центъра, можех да направя поне това. Щях да дойда и по-рано, но не исках да се натрапвам.

В този момент Джия се върна. Джак помогна на Алиша да облече палтото си и двамата с Джия й помахаха за довиждане, докато тя бързаше към таксито, спряло малко по-надолу по улицата.

Джак притисна Джия към себе си.

— Какво мислиш за идеята й?

— Звучи добре, но не мисля, че съм готова. Може да изтърва някое от бебетата. — Целуна го по бузата. — Отивам да приготвя вечерята.

Тя се скри вътре, а той обходи с поглед улицата за мъжа с широкополата мека шапка и бастуна. Но тя беше абсолютно безлюдна.