Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (70)

11

— Ще кажа на адвоката си да й се обади — мърмореше си Джеръми, докато шофираше. — Да, така ще стане!

Поклати глава с отвращение. Защо нещата не могат да протекат гладко поне веднъж? Поне веднъж. Денят беше започнал така страхотно, а ето че сега беше готов да се превърне в кошмар. По дяволите, защо умът на Муунглоу не можеше да се занимава със собствената си работа?

Добре де, добре, нейното дете наистина беше нейна работа, но не можеше ли тя просто да кротува? И откъде се сдобиваше с цялата тази информация? Кой би помислил, че някой ще вземе да изследва неговата ДНК? Светът се беше превърнал в научна фантастика, докато той беше зад решетките. Трябваше да говори с някого. Извади мобилния си телефон и набра номера на Ханк Томпсън.

— Да?

— Аз съм. Помниш ли добрите новини, които ти съобщих тази сутрин? Е, те са придружени и с една лоша: някой е казал на Муунглоу, че съм неин полубрат.

— По дяволите! Кой?

— Не знам. Детективът, когото е наела, предполагам. Обаче кой дава информацията на него? Имам чувството, че е вътрешен човек, ако разбираш какво искам да кажа.

— Разбирам, обаче би могло и да не е така. Изследвания на ДНК се правят навсякъде в наше време. Коса, слюнка… Хей, нали гледаш по телевизията „От местопрестъплението: Маями“, както и другите серии. Тези неща би трябвало да са ти известни.

Джеръми знаеше, обаче в главата му непрекъснато изникваше образът на доктор Леви.

— Единственото, което знам, е, че искам да се сложи край на това. Нали?

— Разбира се.

— Е, ако не е нашият човек, остава детективът. Сега шофирам към дома на Муунглоу и…

— Ти луд ли си? Тя може умишлено да се нарани сама и после да каже, че си я нападнал. И къде ще сме тогава?

Джеръми също се беше сетил за това. Муунглоу — Кристи, по дяволите! Ако я наречеше с рожденото й име, щеше да се издаде. Кристи не изглеждаше способна на такова нещо, но все пак всичко беше възможно. Непременно трябваше да се срещне с нея, за да разбере нещо повече за този неин детектив и да намери начин да го отстрани от играта.

— Ще внимавам. Наистина. Но се надявам, че мога да разчитам на помощ от твоя страна, ако се наложи, брат.

Дълга пауза от другия край на линията, после:

— Ще направя каквото мога, човече, но имам други задължения.

Джеръми стисна здраво кормилото. Ханк и неговите проклети Хора Ритници. На Джеръми допадаше тяхната идея в никакъв случай да не допускат да бъдат асимилирани, обаче във всяко нещо трябва да има граници. Човек трябва да има приоритети. Двамата бяха водили вече два разгорещени спора по въпроса — в единия от които едва не бяха стигнали до бой. Ханк обаче не искаше да рискува да изцапа ръцете си с каквото и да било — дори това да означаваше да отстъпи от Плана на татко. Някога беше обещал непременно да свърши своята част от работата, обаче, когато времето беше дошло, беше започнал да го увърта. Настояваше, че Хората Ритници са допълнение към Плана. Допълнение… ли, господин Писателю?

— Твоите шибани задължения могат да вървят по дяволите! Това тук е жизненоважно.

— Казах ти — ще направя каквото мога.

— Да бе, точно така.

Той сложи край на връзката и изхвърли телефона през прозореца. Ханк… Безполезен боклук. О, да, той сипеше хвалебствия и комплименти сутринта, когато Джеръми му беше съобщил новината за бебето, беше казал неща като: „Ти си истински мъж, Джеръми! Казах ти, че нямаш нужда от мен. Ти си ЧОВЕКЪТ, да!“.

Да, аз съм човекът, точно така. Единственият от нас, който ще се погрижи за изпълнението на Плана.