Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (61)

2

— Е, ти беше прав — каза Леви. — Джона Стивънс е бащата на онзи, на когото са космите.

Както обикновено, Леви беше отказал да дискутира каквото и да било по телефона, така че Джак трябваше отново да се срещне с него. Беше отказал да отиде до Ратбърг, а Леви не искаше да отиде повторно до града, така че, като компромис, се срещнаха в Йонкърс. Джак не беше посещавал скоро заведението „Аргонавт“ и изборът му се стори добър, особено защото след тази среща щеше да пътува до Форест Хилс.

Бяха се настанили в сепаре в задната част. Заведението беше изгоряло до основи през деветдесетте години на миналия век, но беше възстановено в цялото си великолепие. Интериорът беше изцяло „морски“. От среднощните хапвания тук Джак имаше скъпи спомени за пържени картофи по френски, полети със сос и натрошено сирене. Вкусно. Питаше се дали все още ги предлагат. Да, би могъл да провери, но менюто беше почти толкова дебело, колкото и „Изложението“.

Леви поръча цяла купчина палачинки, а Джак — омлет и каничка топло ароматно кафе. Беше стоял до късно предната вечер, погълнат от „Изложението“. Нямаше късмет да открие друга фигурка. Не беше видял и повторно споменаване на Кю’кр. Беше прелистил цялата книга, обаче не се беше съсредоточил ни най-малко върху текста.

— Три деца в три различни щата. През колко ли града е минал този мъж, чието поведение прилича на това на бездомен котарак? Колко ли още малки Джона има по света?

Леви сви рамене.

— Кой знае? Бих искал да разбера. Количеството дДНК на твоята клиентка е същото като на братята й — много високо. Тримата представляват наистина нещо като живи бомби.

— Значи тя също може да експлодира всяка минута?

— Съмнявам се. На нея й липсва отключващият ген.

Джак го изгледа.

— Каза, че не можеш да обсъждаш въпроса по телефона. Можеше просто да кажеш: „Да, Джона е бащата“. Вероятно става въпрос за нещо друго.

— Така е. Аз…

Сервитьорката — много по-млада и по-привлекателна от Сали от „Моше“ — донесе поръчаната храна. Джак гледаше, като изпаднал в благоговение, как Леви залива палачинките със сироп и започва буквално да ги разкъсва.

— Гладен ли си? Не си се хранил скоро или това е глад, причинен от депресия?

Леви преглътна голямата хапка.

— Съпругата ми е привърженичка на здравословното хранене.

— Мислех, че времето на тази мода е отминало.

— Не и в дома ми. За закуска можеш да получиш бъркани яйца без мазнина и пуешка шунка — и не е толкова зле, колкото звучи. Но да намериш филийка хляб, която да препечеш, е като да търсиш гърне със злато.

— И ти наваксваш с вкусна храна, когато се храниш навън?

— Да.

Джак се зае с омлета си, но след десетина минути изгуби търпение.

— Каза, че има още за какво да говорим. Хайде.

Леви се облегна назад.

— Като се ръководех от предположението, че космите и слюнката от плика са на една и съща жена, накарах свои приятели от агенцията да проверят отпечатъците й.

— Както и очаквах.

— И открих разни интересни неща за твоята клиентка.

Охо!

— Като например?

— Рожденото й име е Муунглоу Гарбър.

— Муунглоу?

Кристи беше казала, че майка й е странна, но Муунглоу… Господи!

— Отгледана е от самотна майка — точно както и полубратята й. Но тъй като у нея липсва отключващият ген, тя е като всички останали хора. Има спокойно и незабележително детство. Животът й бил еднообразен до осемнайсетата й година, когато изчезнала за четири седмици.

— Къде?

— Не се знае. Според полицейските доклади твърдяла, че просто е пътувала. Майка й подала заявление за изчезнал човек и ето как отпечатъците на Муунглоу влезли в системата.

— Откри ли нещо за бащата на нейното дете?

Леви поклати глава.

— Не, но предполагам, че е прекарала онези четири седмици с него, защото тя родила дъщеря след девет месеца.

— Дон.

— Да. Дон Пикъринг.

— Чакай. Това ли е името на бащата?

— Има голяма вероятност. Муунглоу Гарбър променила, напълно законно, името си на Кристи Пикъринг преди раждането на бебето.

Джак разбираше защо би се отказала от „Муунглоу“, но защо би променила „Гарбър“, освен ако не е искала бебето й да носи името на баща си?

— Предполагам, че си започнал търсене на Пикъринг?

— Да, но това едва ли е сред приоритетите на агенцията, затова не очаквам бързи резултати. Добрата новина е, че името не се среща чак толкова често.

— Нали? Прави впечатление.

— Ти познаваш ли някого с такова име?

— Не знам. Не мисля. Просто ми звучи познато.

— Не мислиш, че е възможно да си познавал бащата, нали? — Засмя се. — Ето, това би било съвпадение.

— Аз не вярвам в съвпаденията.

— Така ли? Много лошо, защото така никога не би познал къде е израснала клиентката ти.

— Прав си. Не бих.

— Атланта, Джорджия.

Джак почувства напрежение в тила и раменете.

— Там ли е била, когато…?

Леви кимна.

— Да. Била е там, когато Джеръми Болтън е вършел мръсната си работа. Мислиш ли…?

— Че го е познавала? Вчера я запитах дали, според нея, е възможно човекът, когото тя познава под името Джери Бетълхем, да е познат от миналото й. Отговори отрицателно и аз вярвам, че това е истината.

— Но е възможно тя да греши. Възможно е двамата с Болтън да са се срещнали някъде, за кратко, като деца. Прекалено съвпадение е, че нейният полубрат, с когото са били в Атланта по едно и също време, се е заинтересувал от дъщеря й веднага след освобождаването си от института.

— Въобще не е съвпадение. Той целенасочено е издирвал момичето. Или поне Томпсън е бил зает с това.

Леви изпусна вилицата си.

— Какво?

Джак му разказа какво беше открил в тетрадката дневник.

Леви доби силно объркан вид.

— Накарал е брат си да я търси?

— Така изглежда. Снощи се питах защо е търсил Дон Пикъринг, но ето че сега всичко е дори още по-сложно: Защо е търсил племенницата си? За да има връзка с нея? Това е нездраво. И, просто отбелязвам, че Кристи никога не е виждала и Ханк Томпсън.

Леви разтърси глава, за да я проясни.

— Три деца от един и същи баща, оплетени във взаимоотношения, които като че ли не водят доникъде. Питам се какво ли значи всичко това, ако въобще значи нещо.

— Може би твоите хора могат да разследват.

— Не и без причина, по-важна от простото любопитство. Ако резултатите не могат да помогнат на експеримента, те не биха си помръднали и пръста.

— Страхотно.

Така на Джак оставаше задачата да каже на Кристи Пикъринг, че мъжът, с когото се среща дъщеря й, е техен кръвен роднина. Дали тя щеше да му повярва? Съмняваше се.

— Ще имам нужда от доказателство, когато изложа всичко това пред Кристи.

Леви смръщи вежди.

— Не знам какво имаш предвид.

— Лабораторна разпечатка, в която да се казва, на прост английски, че Болтън — или по-скоро Бетълхем — и Кристи имат един и същи баща.

— Мили боже, не мога да направя това! Резултатът е от лабораторията на „Крейтън“. Никой не бива да научи, че „Крейтън“ е замесен. Това ще означава да изгубя главата си — буквално!

— Не можеш ли просто да пропуснеш онази част, в която се споменава „Крейтън“?

— Това няма да ти помогне. В доклада не се споменават имена. Пробите са отбелязани просто с номера.

— Е, не можеш ли да вмъкнеш имената? Не Болтън, разбира се. Използвай Бетълхем.

— Компютърът няма да приеме имена в полетата, които идентифицират пробите. Разбира се, ти можеш да кажеш, че номерата се отнасят до Бетълхем и мисис Пикъринг.

— Не, това не би убедило Дон, че се среща с вуйчо си. Под номерата би могъл да се крие всеки.

По дяволите. Джак имаше нужда от нещо. Дори Кристи да му повярваше — което може би нямаше да е лесно — тя щеше да иска доказателства, които да предостави на Дон. Той насочи вилицата си към Леви.

— Виж, Кристи се опитва да раздели Болтън и дъщеря си. Няма да е достатъчно просто да пусна тази бомба с новината за брат й. Не би означавало нищо, ако не е подкрепено с документация.

Кристи вече беше загубила доверието на Дон. Ако сега й разкажеше неподкрепената с нищо история, че Бетълхем е неин вуйчо, само щеше да затвърди липсата й на доверие.

Леви каза:

— Ако искаш да й помогнеш, изпрати Болтън обратно зад решетките.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Особено след като трябваше да остане зад сцената, невидим. Каквото и да се случеше на Болтън, то трябваше да изглежда като лош късмет.

— Да кажем, че разкрием самоличността му на обществото, че привлечем вниманието към случая му? Как ще погледнат на това хората от „Крейтън“?

Леви сви рамене.

— Той е част от правителствена програма. Неуспехът ще бъде проблем на агенцията. Те ще се справят. Много са добри в това. — Наведе се напред. — Виж, щом искаш всичко да бъде документирано, остави мисис Пикъринг да пусне бомбата, а после предизвикай Болтън да докаже, че тя лъже. Във всяка медицинска лаборатория ще им направят тест за бащинство. И ще се докаже, че двамата имат общ баща. По този начин не само ти ще останеш сух, но и „Крейтън“.

Да, но дали това ще бъде достатъчно да ги раздели? Джак се съмняваше. Имаше чувството, че ще е необходимо нещо повече. Нещо наистина голямо. Но какво?