Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (26)

1

— Искаш да разговаряш с Ханк Томпсън? — запита Ейб. — Да ти уредя ли среща?

Джак се усмихна.

— Да, защо пък да не направиш точно това?

Отхапа от питките със сирене, приготвено от обезмаслено мляко, които беше донесъл. Време беше отново сериозно да подхване въпроса за обиколката на талията на Ейб.

Мислеше, че приятелят му се шегува, но Ейб вдигна телефонната слушалка. Свърза се с „Телефонни услуги“ и поиска номера на „Вектор Пъбликейшънс“. Затвори, набра номера на издателството и помоли да го свържат с отдел „Връзки с обществеността“. Докато чакаше, покри устата си с длан и се обърна към Джак.

— За кого искаш да се представиш? И от кой вестник?

— Мислиш, че ще успееш с този изтъркан номер?

— Разбира се. Рядко съм виждал човек, който така ревностно да търси слава. Вече говори по всички радиостанции в града. Втурнал се е към върха така, сякаш за него няма да има утрешен ден.

Да, можеше и да се получи. Имаше въпроси, които Джак искаше да зададе на Томпсън — за подробности, които той не беше споделил в книгата си. Като например какво всъщност се беше случило в института „Крейтън“. Той някак между другото споменаваше работа с психолози и съветници, различни видове тестове, но не предлагаше обяснение защо дългата ръка на правителството го беше измъкнала от държавния затвор в Колумбия. Не ставаше ясно и дали познава доктор Леви.

— Добре. Ще се представя за Джон Тилески. — А защо не? — И ще бъда от…

Не искаше да използва името на нито един нюйоркски вестник, защото хората от Отдела за връзки с обществеността вероятно знаеха имената на всички местни репортери. Замисли се за детството си и за родния си град, за вестниците там — „Филаделфия“ и „Трентън“.

— Кажи, че съм от „Трентън Таймс“.

Ейб кимна и отново заговори в слушалката — без никакъв акцент.

— Здравейте! Отдел „Връзки с обществеността“ ли е? Кой от вас отговаря за Ханк Томпсън? О, вие ли сте? Отлично! Аз съм Моши Хоровиц, главен редактор на „Трентън Таймс“.

Джак оформи с уста името, което малко го беше стреснало: Моши Хоровиц? и направи въпросителна гримаса. Ейб сви рамене.

— Да, добре, един от моите репортери случайно е в Ню Йорк днес и се питаме дали Ханк Томпсън би могъл да даде интервю за нас. Лице в лице, ако е възможно. Да, разбира се. — Потърси химикал, намери и го подаде на Джак. — Ще ви оставя номера на мобилния телефон на репортера си. Името му е Джон Тилески, а номерът е…

Джак го записа на гърба на плика, който случайно беше върху тезгяха, а Ейб го продиктува в телефонната слушалка. Ейб завърши разговора с няколко ласкателни комплимента за успеха на книгата им, похвали и за прекрасната работа по разпространяването и рекламата й.

— Готово — каза, след като затвори. — Какво би могло да бъде по-просто? Тя се казва Сюзън Абрамс и ще ти се обади, след като разговаря с Томпсън.

— Страхотно! — Джак отпи от кафето си. — Какво мислиш за всичко това? Човекът Ритник свързва „Краткото изложение на Срем“ с Томпсън, а Томпсън е свързан с института „Крейтън“. Кристи Пикъринг е свързана с Джери Бетълхем — който и да е той — който пък е свързан с доктор Леви, служител в института „Крейтън“.

— Бетълхем също така е свързан с един труп, не забравяй.

— Не съм забравил. Чудя се обаче защо още никой не е оповестил смъртта на Герхард. Сигурен ли си, че не си видял нещо във вестниците?

— Нито дума.

Щом Ейб не беше прочел за това, значи наистина нищо не беше публикувано. Той преглеждаше всеки сантиметър от вестниците.

— Защо я пазят в тайна?

— Може би той е бил нещо повече от онова, за което се е представял. Може би е работил за групата, която управлява института „Крейтън“. Какво ти подсказва интуицията?

— Че институтът „Крейтън“ е ключът.

— Съгласен съм. Вероятно там става нещо, което е връзката между всички тези събития. Но може пък и да не е така.

— Е, познавам човек, който е вътрешен в „Крейтън“, и той ми е длъжник — голям, при това. Обаче имам чувството, че това няма да е достатъчно да му развърже езика. — Джак погледна часовника си. — Трябва да вървя. Имам среща с Кристи Пикъринг след час.

— Можеш да тръгваш вече. Аз ще видя какво мога да открия в Интернет за въпросния институт. Ще ми е забавно.

— Виж и дали ще можеш да ми уредиш интервю с Уинслоу.

Щом Ейб беше готов да му помогне, по-добре беше да го натовари с повече от една задача.