Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (68)

9

Кристи се прибра у дома и видя колата на Дон, паркирана на алеята. Сърцето й заби тежко, обзе я някаква неясна възбуда. Дали не се беше скарала с гаджето си? Дали не се бяха разделили? Молеше се копелето да не я беше наранило. Ако я беше докоснал дори с пръст… Втурна се в къщата и извика:

— Дони?

Дон изтича надолу по стълбите и застана пред нея. Носеше пълна чанта. Изнасяше и други свои неща от къщи? Не изглеждаше по-зле — нямаше следи от сълзи, от наранявания, долната й устна не трепереше. Гледаше втренчено Кристи, а изражението на лицето й издаваше разочарование.

— Абсолютно се надявах да мога да вляза и изляза оттук, без да разиграваме сцени.

Сърцето на Кристи помръкна.

— Значи не си се върнала.

— Не. Не съм. Може би някой ден ще ти простя, че се опита да го купиш, но ще трябва да мине време.

Кристи разтвори ръце и тръгна към нея. Искаше да вземе своето малко момиченце в прегръдките си и да го помоли да се прибере у дома, обаче Дон пристъпи встрани, за да й убегне.

— Добре — каза Кристи. — Признавам, действието ми беше зле премерено, погрешно и дори непочтено. И дълбоко съжалявам.

Дон поклати глава.

— Защо? Защото абсолютно не се получи?

Точно така!

Обаче не можеше да го признае пред дъщеря си. Можеше ли да й съобщи новината за кръвната връзка между нея и Бетълхем? Не. Тя самата не беше убедена. Трябваше да мълчи, докато не се сдобие с неопровержимо доказателство. И затова се опита да разведри атмосферата. Протегна ръка.

— Дължиш ми петдесет цента.

Дон просто я гледаше втренчено. Кристи се застави да се усмихне.

— Хайде. Каза два пъти „абсолютно“: петдесет цента.

Дон отново поклати глава.

— Приключихме с това, мамо. Но като говорим за пари, къде са те? Все още ли са у теб?

О, по дяволите. Беше така затънала в тази каша, че все още не беше върнала парите в банката. Утре… Утре със сигурност.

— Да. Защо?

— Искам да знам какъв е видът на толкова много пари в брой.

Кристи не знаеше накъде води всичко това, но реши да продължи играта. Беше готова на всичко, за да я задържи тук още малко. Забърза нагоре, към стаята си, извади торбата от най-долното чекмедже на скрина и се върна на първия етаж. Без да каже дума, подаде торбата на Дон. А тя я взе, бръкна вътре и извади няколко пачки банкноти. Загледа ги втренчено, а после погледна Кристи със сълзи в очите.

— Толкова струвам според теб?

— О, господи, не! Ти си безценна за мен. Мислех, че парите са повече, отколкото струваш за него.

— Но си сгрешила напълно, нали?

Кристи си спомни нещо, казано от Джак.

— Може би има нещо, което за него е по-важно от парите.

— Като например какво?

— Не знам, но имам намерение да открия.

Лицето на Дон стана като изсечено от камък. Тя върна парите в чантата и я подаде обратно на Кристи.

— Какво? Втори детектив?

— Да. И той вече научи няколко неща.

Дон мина покрай нея на път за вратата.

— Да, той ще трябва да се потруди, за да остане жив и да заслужи парите ти.

Кристи не искаше да го каже, обаче думите излязоха сами от устата й.

— Той е твой вуйчо, Дон!

Дон спря и бавно се обърна. Имаше изумен вид.

— Какво?

— Той ми е наполовина брат. Имаме общ баща. Не знаех за съществуването му.

Лицето й се изкриви.

— И очакваш да повярвам?

— Тъжно е, но не, не очаквам. Макар да е вярно. Той не само е опасен и склонен към насилие, не само е достатъчно възрастен да ти бъде баща, но е и твой вуйчо!

— Ти просто ревнуваш, защото в твоя живот няма мъж! И не мислиш ли, че може би съм с мъж, достатъчно възрастен да ми бъде баща, защото никога не съм имала такъв и майка ми не иска да ми каже абсолютно нищо за него? — Тя изкрещя последните думи.

Кристи изпита силна сърдечна болка, обаче запази гласа си спокоен. Бяха водили този разговор милион пъти. Време беше да унищожи идеализирания образ на бащата, без да й каже цялата истина.

— Баща ти никога не е искал да има нещо общо с теб или с мен. Какво повече искаш да знаеш?

Истината. Той дори не би искал да знае за съществуването на Дон.

— Бих искала да го чуя от него.

— Е, в такъв случай, ще трябва да го откриеш. Последният му контакт с мен беше преди твоето раждане. Нямам представа къде е.

Което също беше вярно.

Дон поклати глава.

— Защо го мразиш толкова много?

— Не го мразя. Благодарение на него имам теб.

Поредната истина.

Лицето на Дон се смекчи за миг.

— Той се е оженил за теб и те е изоставил. Това е абсолютно нередно, студено, знам, но…

Повече от това — чиста измислица. Тя никога не се беше омъжвала и предполагаемият съпруг и баща — Денис Пикъринг — въобще не съществуваше. Обаче щеше да запази това за себе си… завинаги. Направи крачка към Дон.

— Ще останеш ли за вечеря?

Дон отстъпи назад.

— Не мога. Все още съм много ядосана заради парите. А това с историята за вуйчото само влошава нещата. Докажи го.

— В момента не мога.

Дон изви очи към тавана.

— Мамо! Сигурно ме мислиш за много глупава!

— Напротив, знам, че си изключително умна. — Нещо, казано от Джак, изплува в съзнанието й. — Не очаквам да ми повярваш. На мен самата ми е трудно да повярвам. Хайде, докажи ми, че греша. Откъсни няколко косъма от главата си, после от неговата и ги занеси в избрана от теб лаборатория — аз с радост бих платила изследванията. Нека проверят колко сходна е вашата ДНК. Ако греша, нека присмехът е за мен.

Лицето на Дон почервеня. Тя отвори със замах входната врата.

— Мислиш, че ще му причиня обидата от подобно изследване? Забрави! — Вече на входните стъпала, се обърна и посочи Кристи с пръст. — По-добре ще е да свикнеш с него, мамо. Той е бащата на внучето ти!

С тези думи изтича до колата си. Кристи искаше да се спусне след нея, обаче тялото й не се подчиняваше на командите на мозъка.

О, не! О, моля те, Господи, НЕ!