Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (31)

6

Кристи седеше пред компютъра в домашния си офис, втренчила поглед в екрана, но едва забелязвайки числата, които преминаваха в редици.

После стана, отиде във всекидневната и огледа античните мебели и картините, които беше купила от различни художествени галерии в Сохо. Прекрасен дом — част от живота, който беше създала за Дон и за себе си.

Спомни си как беше пристигнала в Ню Йорк преди толкова много години само с неколкостотин долара в джоба, с куфар в едната ръка и бебето в другата.

А вижте ме сега.

Можеше да си купи почти всичко, което поиска, без дори да се замисли. Макар че обикновено премисляше всичко по няколко пъти. И много често решаваше отрицателно. По-добре беше да спести малко пари за неизбежните черни дни. Беше прекарала прекалено много години в броене на стотинките, за да се чувства сигурна, когато харчи с пълни шепи. Старите навици умират трудно.

Беше направила почти всичко заради Дони. Почти. Естествено, работеше и заради себе си, но основната й движеща сила беше мисълта за бъдещето на дъщеря й. Искаше да й даде сигурност, да й даде дома, от който самата тя беше лишена. А ето че сега всичко като че ли щеше да отиде по дяволите. Защото днес се беше провалила с Дони и почти със сигурност беше сложила край на отношенията им. За бога, защо не беше послушала Джак и не си беше държала устата затворена? Имаше намерение да постъпи точно така, а и като се беше върнала у дома и бе заварила Дон пред компютъра, беше изпитала чувството, че всичко е наред. Ако не друго, връзката й с Джери я беше накарала да се грижи за себе си. Беше свалила няколко килограма, беше започнала да се гримира. И сияеше от щастие, кожата й излъчваше златист отблясък. Скоро — не днес, но скоро — Кристи щеше да бъде принудена да потуши този сияен блясък. Щеше да боли, но щеше да е за добро.

Бяха поговорили малко за незначителни неща, а после Дони беше заявила, че трябва да се изкъпе и преоблече, защото ще прекара останалата част от деня в дома на онзи мъж. И в онзи момент Кристи беше изгубила самоконтрол.

Разказа й как беше наела Майк Герхард да разследва Джери и как той беше намерен мъртъв и как другият детектив, който беше наела да открие Герхард, станал свидетел на отвличане, извършено от Джери.

Кристи виждаше как ужасът, изписан по лицето на дъщеря й, нараства с всяка секунда и това я подтикна да продължи. А после беше разбрала, че ужасът не е предизвикан от постъпките на Джери, а от нейните.

Дон избяга от къщи, преди Кристи да успее да я спре. И сега тя се молеше да не беше скъсала отношенията им завинаги. Ако само…

Подскочи, когато чу отварянето на входната врата. Винаги я заключваше.

— Аз съм.

Гласът на Дон. Слава богу! И тя се втурна във всекидневната само за да спре като попарена при вида на онзи мъж.

— Идеята не беше моя — каза Дони, като я гледаше гневно. — Ако зависеше от мен, никога повече не бих стъпила в този дом. Обаче Джери поиска да поговори с теб.

Кристи го погледна и потрепери, като видя студената заплаха в очите му. Обаче гласът му беше спокоен и премерен.

— Не знам какво да кажа — каза провлечено и прокара длан по внимателно поддържаната си брада. — Но колкото и абсурдно да звучат обвиненията ти, не мога просто да ги подмина, без да кажа абсолютно нищо.

Този провлечен южняшки говор… как бедняк от Южните щати като този пред очите й ще може да създаде видеоигра? Но пък, от друга страна, човек няма нужда от степен от „Харвард“ и дори от диплома от обществен колеж, за да се справи с подобна задача. За това човек има нужда просто от остър ум, а Кристи усещаше, че Джери е надарен с това качество. Проклета да беше обаче, ако отстъпеше!

— Всичко, което казах, е вярно!

— Сигурен съм, че си повярвала, обаче си била излъгана!

— Не! Аз…

— Каза, че си наела детектив и че той е бил убит. Как се казваше той?

Името му? Та той трябваше да го знае — нали го беше убил!

— Майкъл Герхард, както много добре знаеш.

— И казваш, че е мъртъв? Убит?

— Имам свидетел.

— Кой?

Кристи не сметна, че е умно да издаде самоличността на Джак.

— Няма да ти кажа.

— И защо не?

— Защото не искам той също да бъде убит.

Стори й се, че долови лека презрителна усмивка, обаче не можеше да е сигурна заради брадата.

Дон каза:

— Това е, Джери! Казах ти, че е пълна загуба на време! Тръгваме си!

— Не, не. Само секунда, скъпа. Това тук е майка ти, а тя мисли лоши неща за мен. Не знам защо и не знам кой, но някой й пълни главата с лъжи и аз трябва да изясня въпроса. Не мога да си позволя тя или пък някой друг да вярва подобни неща за мен.

Толкова спокоен и разумен… Отличен портрет на невинен човек, който се противопоставя на обвинителя си. Ако не бяха очите му, Кристи лесно би могла да му повярва…

— Просто изчезни от живота на Дон и няма да кажа нито дума на никого.

Той се усмихна сладко и прегърна Дон.

— Но аз искам да бъда част от живота й. Тя стана много важна за мен. Така че, да се върнем на въпроса за онзи мъж, когото се предполага, че съм убил — Герхард, нали така?

— Герхард. Майкъл Герхард.

— Не съм нито прочел във вестниците, нито съм чул нещо за такъв случай. Къде се е случило и кое е точното време на смъртта му?

Дони го подръпна за ръкава.

— Хайде, Джери. Това са пълни глупости.

— Просто ми дай минутка, скъпа. Ако е бил убит, докато двамата с теб сме били заедно, ще докажа, че нямам нищо общо. — Обърна се отново към Кристи. — Ако ми покажеш вестникарската статия, вероятно ще можем да уредим въпроса тук и сега.

О, по дяволите!

— Не съществува такава статия.

— Добре тогава, полицейски доклад.

— И с това не разполагам.

Той доби озадачен вид.

— Тогава… с какво разполагаш?

— С човека, открил трупа.

— Онзи, чието име не можеш да споменеш. Е, ако той е докладвал за престъплението…

— Направил го е, но докато полицията отиде на мястото, трупът бил изчезнал.

— Какво? — Той се засмя. — Някой ти е казал, че е бил убит човек, но труп няма? Откъде да знаем дали въпросният Герхард не седи в някой бар във Флорида и не изпива парите, които си му дала? Мисля, че са те излъгали, мисис Пикъринг.

За миг Кристи изгуби и ума, и дума. За нищо на света не можеше да артикулира смислен отговор. Като нямаше труп, тя наистина изглеждаше като глупачка. После си спомни…

— Къде беше снощи?

— Тогава ли е бил убит?

— Не, тогава си отвлякъл човек.

— Така ли? Да видим… Вечерях в заведението на Питър Лугер с производител на видеоигри от „Конами“. — Погледна Дон. — Казах ти за това, нали?

Тя кимна.

— Изложихме пред него нашата идея за видеоигра. — Той се обърна към Кристи. — Е, иска ми се да можех да ти покажа касовия бон от ресторанта, но не аз платих вечерята. Макар че мога да накарам производителя на видеоигри да потвърди присъствието ми там.

— Направи го.

— Непременно. Междувременно, къде държа човека, когото се предполага, че съм отвлякъл?

— Той е успял да избяга.

— Е, в такъв случай, вероятно е повдигнал обвинения срещу мен. И как така още не са ме арестували?

— Той няма да повдигне обвинения и ти го знаеш.

— Нищо такова не знам. А когато е докладвал за престъплението, той казал ли е поне кога се е случило? — Усмихна се. — Искам да кажа, какъв е смисълът да имам алиби, щом дори не знаем времето на отвличането?

И тогава Кристи осъзна, че е победена. Той беше успял да запази спокойствие и да я накара да изглежда като параноичка.

Точно както беше предвидил Джак.

Той повдигна вежди.

— Не ми казвай, че и за това престъпление няма полицейски доклад.

— Много добре знаеш, че няма.

Той разпери ръце в знак на примирение.

— Мисис Пикъринг, ти чуваш ли се какво говориш? Обвини ме в две ужасни престъпления, които въобще не са се случвали.

Кристи искаше да изкрещи, че той лъже, и да крещи от безпомощност, докато силите я напуснат, но знаеше, че така само ще изглежда още по-неуравновесена.

— Виж — каза той, — заради чувствата ми към Дон и защото ти си нейна майка, ще забравя, че това въобще се е случвало…

— Не…

— … Знам, че те тревожи разликата във възрастта ни.

— Тя още не е завършила гимназия, по дяволите!

— Това ми е известно. И знам, че ако ролите ни бяха разменени, аз също щях да съм силно разтревожен. Но тя е вече жена, ние изпитваме силни чувства един към друг — нещо, което ти не можеш да отречеш. Надявам се, че най-накрая ще намериш сили да приемеш връзката ни и да се откажеш от тези нечувани обвинения, които имат за цел да ни разделят. Няма да се получи. — Той притисна Дон към себе си. — Ние ще останем заедно до смъртта си. — Обърна Дон с лице към вратата. — Хайде, скъпа, да вървим.

Застанала на прага, Дони хвърли поглед през рамо и каза:

— Наистина, мамо, това може да събуди единствено съжалението ни.

Кристи стоеше вкаменена на мястото си като парализирана. Искаше да изтича до вратата и да изкрещи на Дон да се върне. Обаче нямаше да постигне успех по този начин.

Тя е права: будя съжаление.

Онова, за което Джак я беше предупредил, се беше случило. Този мъж беше издигнал преграда между нея и Дони, а тя му беше дала в ръцете необходимите инструменти. Той беше така убедителен, така умело беше подкрепил невинността си, че тя самата едва ли не беше започнала да се съмнява във вината му.

Вината му…

Зави й се свят и тя се отпусна тежко на един стол. Какво доказателство имаше тя за вината му? Никакво. Само мнението на Джак. А какво, ако той я лъжеше? Без полицейски доклади кой би могъл да каже, че е извършено престъпление? Ами ако…?

Чакай. Какви мисли се въртяха в главата й? Трябваше да се довери на някого, а същият инстинкт, който я караше да се съмнява в този мъж, й подсказваше, че може да има доверие на Джак. Надяваше се да се окаже права за него и се молеше той да има късмет да намери неопровержими доказателства срещу този кучи син.