Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (121)

5

Джак беше оставил Леви в заведението и бе прекарал останалата част от следобеда и ранната привечер в търсене на Дон. Търсенето му обаче беше ограничено. Не можеше да задава прекалено много въпроси. Не можеше да разпитва и директно. Не и когато агенцията също я търсеше. Ако научеха, че още някой разпитва за момичето, щяха да поискат да научат кой е той.

Търсенето се оказа безрезултатно. Мракът се спусна, а той все още не беше открил и следа от джипа й. Доколкото можеше да каже, тя като че ли беше напуснала щата. Което обаче не му се струваше вероятно. Тя нямаше семейство. Къде би могла да отиде, освен у дома си или при приятелка? У дома й също нямаше и следа от нея, а Кристи беше казала, че тя няма много приятели. Джак имаше чувството, че тя не е много далеч от дома си. Затова продължи да търси. Рано или късно, щеше да зърне джипа й.

Обаче не и в мрака.

Пред него се извиси, целият в светлини, мостът „Куинсбъро“. А зад него блестяха светлините на Манхатън. Джия го чакаше, но в момента той не можеше да се изправи лице в лице с нея. Тя веднага щеше да разбере, че нещо не е в ред, и щеше да го разпитва, докато не й кажеше. Първо самият той трябваше да свикне с мисълта за тази дДНК.

Да свикне… странен начин на мислене. Та той е носил Различното у себе си през целия си живот, едва ли трябваше да свикне с него сега. Не, трябваше да свикне със знанието за Различието.

Обади й се и й каза, че ще прекара нощта в дома си.

— Заради случая, по който работя. Възможно е да ми се обадят през нощта и не искам да безпокоя всички в къщата.

Нямаше нищо против да лъже другите хора, но никак не обичаше да постъпва по този начин с Джия. Понякога естеството на работата му го изискваше, но тази вечер подбудите му бяха напълно лични.

— Не се тревожи за това, че е възможно да ни събудиш. Дреболия.

— Така е по-добре.

Пауза, после:

— Какво има?

— Нищо.

— Нещо не е наред. Усещам. Ти си в опасност, нали? И се страхуваш, че можеш да поставиш и нас в опасност.

— Не, нищо такова, кълна се.

Говориха още малко по този въпрос и накрая Джак успя да я убеди, че не е в опасност. Завърши разговора с обещание да се видят утре — ако не за закуска, то със сигурност за обяд.

Сложи край на разговора и стигна до началото на моста. Чувстваше се така, сякаш беше налапал рибарски кукички.