Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (47)

9

Аарон Леви седна зад бюрото си в кабинета си в „Крейтън“ и отвори папката с информация за Ханк Томпсън. Не беше лесно да я открие. Чиновниците отдавна си бяха отишли. Бяха останали единствено малкото хора от лекарския екип и нощната охрана. И тъй като престоят на Томпсън в института беше започнал и приключил, преди „Крейтън“ да стане дигитален, нямаше данни за него в компютъра. Аарон трябваше да слезе до мазето, където се намираше архивът, и сам да открие папката.

Прелисти я бързо, за да стигне до резултатите от лабораторните изследвания.

Хм. Томпсън беше реагирал силно на теста с флуоресцентните антитела. Новите тестове даваха по-точна преценка за количеството, но и без друго беше ясно, че Ханк Томпсън е един от онези, които имат изключително високо ниво на дДНК. Не би трябвало да е проблем да провери. Ако всички си бяха свършили добре работата, във фризера все още трябваше да има замразени проби от кръвта и кожата на Ханк Томпсън.

Аарон се усмихна с гордост, доволен от своята предвидливост. Познаваше биотехнологиите, знаеше, че те ще напреднат многократно през годините, и планираше бъдещето. Можеше никога вече да не му се удаде да подлага на тестове тези пациенти лично, обаче имаше проби от техните ДНК.

Прелисти документацията и беше изненадан да види своя подпис на заповедта за прехвърлянето му в „Крейтън“. Поклати глава. Толкова много затворници бяха изпращани тук през годините. Не можеше да запомни всички. Но защо Томпсън? Какво у него беше привлякло вниманието на института?

Прехвърли още два листа и разбра. Изглежда младият Томпсън беше проявил необичайна агресия, когато ченгетата го бяха измъкнали от крадения автомобил. Били необходими петима, за да го повалят на земята и да му сложат белезниците, но дори тогава той ритал, викал и се съпротивлявал. Наложило се да оковат и краката му. На снимката той беше с подути бузи и насинени очи, което означаваше, че полицаите също са били принудени да си позволят определена свобода при задържането му.

Да, подобна склонност към насилие би привлякла вниманието. Взели му кръв, която се оказала високо позитивна, и го изпратили в „Крейтън“.

Когато престъпник влезеше в института, той не можеше да бъде съден повече — защото, щом веднъж си влязъл в „Крейтън“, оставаш там завинаги. Следващите присъди връщаха престъпниците обратно там. Обаче Томпсън се беше научил да контролира или пренасочва склонността си към насилие, или пък беше успял да избегне нови арести и присъди. Или пък може би у него отсъстваше отключващият ген. По времето, когато Томпсън беше тук, те все още не знаеха нищо за този вид мутация. Обаче Аарон щеше да провери сега.

Жизненоважна статистика. Томпсън беше роден през януари същата година, в която беше роден и Джеръми Болтън. Беше с единайсет месеца по-голям от него. Интересно съвпадение. Беше роден в Селма, Алабама. Майка: Даян Томпсън. Бащата не беше записан. Нямаше братя и сестри. Още един паралел: и Томпсън, и Болтън бяха израснали като единствени синове на бедни самотни майки.

Аарон си записа: „Да проверя дали другите високо позитивни имат братя и сестри. Дали високите нива на дДНК присъстват в две родени едно след друго деца от едно семейство?“.

Тъкмо беше стигнал до последната страница, когато звънна мобилният му телефон. Погледна екрана и не видя име. Робъртсън? Прие обаждането.

— Да?

— Аз съм. Нашият общ приятел току-що беше отведен от бар, окован в белезници, от ченгетата на полицейското управление в Ню Йорк. Изглежда, се е забъркал в ужасна свада. Ще го отведат в сто и дванайсети участък.

И от другия затвориха. Обаче Аарон знаеше кой се беше обадил. Той се беше справил! Да, Джак беше намерил начин да доведе Болтън до арест. И беше придал на случая достоверност — изглеждаше, че Болтън сам си е виновен.

Удивително!

Дори само рутинната проверка на отпечатъците щеше да вдигне тревога във ФБР. А бурята, която щеше да последва, щеше да се окаже истински кошмар за „Крейтън“, обаче това не беше негов проблем. На агенцията щеше да й се наложи да се справи. Едно беше сигурно: Джеръми Болтън не беше на свобода и това нямаше да се промени.

Аарон се облегна назад. Слава богу! Може би сега щеше да успее да се наспи добре. И докато седеше така, погледът му попадна на папката с информация за Ханк Томпсън и на снимката, която бяха направили при освобождаването му. Имаше нещо познато в очите му…

И тогава мисълта го осени.

Челюстта на Аарон увисна, заляха го студените вълни на силния шок. Знаеше защо младият Ханк Томпсън му изглежда толкова познат. Беше абсолютно сигурен. Обаче му трябваше и потвърждение.

Включи компютъра и набра кода за достъп до строго поверителния файл с информация за Джеръми Болтън. Натисна няколко пъти page down, докато стигне до снимката от приемането му в института, наведе се напред и втренчи поглед в екрана.

О, да. О, да! Прекрасно! Не само че щяха да върнат Болтън в затвора, но Аарон разполагаше и с това!

Абсолютно прекрасно!