Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (64)

5

От мобилен телефон ли се обаждаш? — запита Леви, когато се свърза с него.

Джак се облегна на стената на стъклената кабина, намираща се на булевард „Куинс“. Беше му отнело доста време да намери обществен телефон. Някога такива имаше навсякъде, а сега…

— Не, намирам се в една от последните телефонни кабини на „Куинс“. Просто ме изслушай. Нали знаеш от кого се интересуваме — онзи, дето се среща с доста по-младото от него момиче?

Леви отговори предпазливо.

— Да.

— Е, тя е бременна и нашият приятел е бащата.

Пауза, после ахване:

— Мили боже, ако е наследила от майка си… — Той като че ли търсеше някаква кодова дума, неутрален термин, нещо, което би могло успешно да замести дДНК. — От майка си…

— Умението да приготвя онзи специален сос?

— Не говорим за хамбургер!

— Напротив, в известен смисъл.

Въздишка на раздразнение.

— Не мога да повярвам. Много добре. Ако е наследила таланта на майка си да приготвя сосове и това се комбинира с таланта на нашия човек да…

— Да… Тогава ще имаме налице един наистина огромен „Биг Мак“.

— Да, да, така е.

— Очевидно през цялото време целта му е била точно такава: да измисли рецептата за този страхотен сос.

— Мислиш, че е преднамерено?

— Да, търсел е точно това момиче. Какво друго мога да си помисля? Това малко ме плаши.

— И да, и не. Защото момичето може би не е наследило таланта на майка си. Човек не наследява копие на майчиния си геном, а само половината от него. Другата половина идва от бащата. Така че винаги съществува възможността момичето да не е обременено с майчините способности.

— Освен ако, разбира се, бащата не притежава същите.

— Да. В такъв случай, шансът да притежаваш общата за родителите си способност се увеличава драматично. Драматично. Трябва да научим кой е бащата и къде можем да го намерим.

— И ако го направя?

— Тогава трябва да ми донесеш проба от, хм, неговия сос и ще разберем с какво си имаме работа.

— А ако не мога?

— Тогава ми донеси проба от този на момичето, за да видим доколко тя е носител на същия талант. Ако й липсва, експериментът ще се е провалил и слава богу!

Нещо в тона на Леви обезпокои Джак.

— Струваш ми се разтревожен.

— Така е. Свидетели сме на генетична манипулация тук — макар и от по-стар и добре познат ни тип, характерен за аристократичните семейства от миналото, но все пак генетична манипулация — и аз искам да знам защо. Някой си е поставил някаква цел и искам да знам каква е тя. Защото този специален сос е потенциално избухлив. Достатъчно опасен е. Това ме кара да мисля, че някой поколения наред се е опитвал да създаде атомна бомба.

„За да взриви какво? — питаше се Джак. — Кой или какво беше целта?“