Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (112)

14

Най-после Джеръми престана да се олюлява. Не знаеше колко пъти я е ударил, обаче ръцете му се бяха уморили. Сведе поглед към онова, което беше останало от доктор Века. Тялото й от врата надолу беше останало непокътнато, но над него… Е, това беше друга история. Кървава каша, от която на места стърчаха кости. Щяха да имат нужда от отпечатъците й, за да я идентифицират.

Сега, след като гневът му беше утихнал малко, той започваше да разбира какво е сторил, как сам беше подготвил своето собствено унищожение.

Агенцията, за която Века не спираше да говори… Ако имаха поне наполовина толкова власт и връзки, колкото тя твърдеше, щяха да се впуснат да го преследват, веднага щом откриеха тялото й — вероятно не по-късно от късната утрин на следващия ден, в който тя нямаше да се появи на работа.

Трябваше не само да напусне дома й, но и да изчезне. Бързо.

По дяволите. Ако само сега у него беше четвърт милионът на Муунглоу… Лесно е да се изчезне с толкова пари. За известно време поне. Обаче щеше да му се наложи да се задоволи с това, което имаше в банковата му сметка. Утре сутринта щеше да изтегли парите и да поеме по пътя. Но първо… Имаше още една сметка за уреждане. Леви. Може би Века казваше истината. Може би наистина не тя беше подписала писмото. И онзи лалугер вероятно беше замесен, по един или друг начин. Той никога не беше хранил добри чувства към Джеръми, винаги беше против да използват точно него за експеримента.

Тази вечер Леви щеше да има среща с доктор Века в огромната лаборатория на небесното царство.