Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (83)

6

Джеръми стискаше здраво кормилото, докато прекосяваше моста „Уилямсбърг“. Погледът му скачаше от предното стъкло към огледалото за обратно виждане, защото държеше под око сребрист джип, който оставаше винаги две коли зад него. Дали това не беше Врагът? Така нареченият детектив? Или просто още един работник, който бърза да се прибере в Бруклин?

Майната му на Ханк, който отново се беше измъкнал и го беше оставил сам да се грижи за всичко. Те двамата трябваше да бъдат един отбор, по дяволите.

Опита се да види лицето зад предното стъкло на джипа, обаче силуетът оставаше неясен, с размити черти. По дяволите! Ако можеше да…

Погледна шосето, видя светофарът да свети червено и натисна рязко спирачките. Колата му спря със скърцане на гуми само на сантиметри от бронята пред него, той чу и гумите на други автомобили да скърцат и се напрегна в очакване на сблъсъка със задния автомобил. Това обаче не се случи. Всички автомобили успяха да спрат навреме. Хвърли поглед към джипа и видя, че той навлиза в свободното платно, преустройва се. Зад кормилото седеше момиче във възрастта за колеж, което дори не погледна към него, когато го подмина.

Той удари с юмрук по кормилото. Можеше да намери смъртта си. И тогава — какво? Дали Дон щеше да задържи бебето, ако него го нямаше? Съмняваше се. Тя като че ли не се радваше толкова много на бременността си. Всъщност имаше нещастен вид. Ключът… Не можеше да й позволи да направи аборт, бебето не биваше да бъде изхвърлено на боклука като ненужно парче плът. Не, това беше немислимо.

Чу клаксон, погледна светофара и видя, че светлината е зелена. Колоната автомобили беше потеглила. Потегли и той. Погледът му оставаше прикован в пътното платно, обаче мислите му се въртяха около Врага. Среден ръст… кафява коса… кафяви очи…

— По дяволите! — извика.

Джо Хенри… Мъжът, с когото се беше запознал в бар „Работа“, онзи, който беше запален по видеоигрите. Той отговаряше на описанието на доктор Века. Както и много други мъже. Би могъл да се отбие в любимия си бар и…

По дяволите! Джо Хенри четеше книгата на Ханк. Това беше повече от достатъчно. Той знаеше, че те са братя. Всичко това беше постановка.

Удари отново с юмрук по кормилото, заслепен от ярост, а друг клаксон го предупреди, че колата му излиза от пътното платно. Изправи кормилото и продължи напред, а гневът кипеше в него. Онзи го беше изиграл като някое наивно хлапе. Как беше казала доктор Века, че е името му? Джон еди-кой си… Звучеше като две първи имена… Джон Робъртсън. Да.

Оголи зъби. Ти и аз, Джон Робъртсън… Мисля, че имаме сметки за уреждане.