Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (100)

2

— Подозренията ти се оказаха основателни — каза Леви, докато си приготвяше сандвич от поръчаните препечен хляб, кайма и нарязани зеленчуци. — Количеството на флунитразепам в ко̀лата беше изключително високо.

— Никога не съм чувал за това вещество.

— Това е име на марка, която не е разрешена в Съединените щати.

— А! — Джак кимна. Ето че всичко придоби смисъл. — Вещество, подобно на наркотик.

— Да. Използва се при случаите на изнасилване, защото в големи количества води до загуба на паметта и дори на съзнанието. С количеството, което е приела, тази жена би могла да бъде изнасилена от цяла банда и нищо да не помни.

Но поне щеше да е още жива, помисли си Джак.

— А откъде знаеш какво е било количеството в кръвта й?

Леви отхапа голяма хапка.

— Не знам. Обаче резултатът от анализа отчете концентрация от 0.03 милиграма на кубически сантиметър. Което се равнява на около един милиграм за унция. Ако е изпила обичайното количество от осем до дванайсет унции… — Поклати глава. — Човек би могъл да направи едва ли не всичко с нея в това й състояние.

— Включително да й пререже кръвоносните съдове на китките?

— Очевидно.

Точно така. Очевидно.

Джак стисна длани в скута си, за да не запрати празната чашка от кафе в лицето на Леви.

— Ти, кучи сине!

Втората половина от сандвича на Леви не стигна до устата му — ръката му замръзна във въздуха.

— Какво?

— Излъга ме за алибито. Нямаш никаква представа къде е бил Болтън в нощта, когато е бил убит Герхард.

— Добре, в-вярно е. Но ми бяха наредили да казвам така. Нямах избор.

Трябваше да послуша интуицията си, която му подсказваше, че Болтън е убил Герхард. Но не, лъжата на Леви го беше успокоила и така Болтън беше оставен на свобода още известно време.

По дяволите!

Джак се наведе напред.

— Една добра жена, загрижена и любяща майка, е мъртва и убиецът е още на свобода, макар че трябваше отдавна да го затворите. Мъртва е, защото вие помогнахте на този боклук да се озове отново на улицата. И ето, сега седиш тук, а на лицето ти е изписана толкова загриженост, колкото и ако беше умрял някой опитен плъх.

Леви се облегна назад, за да се отдалечи, поне доколкото беше възможно, от него.

— Аз… Трябваше да му осигуря алиби. Имам семейство, свой живот, самоличност. По-уязвим съм от теб.

Може би, а може би не.

Джак успя да потисне бушуващия в него гняв, пое си три пъти дълбоко дъх, после…

— Ще установят ли наличието на това вещество при рутинна проверка за наркотици?

Леви премигна. Изглеждаше объркан от смяната на темата.

— Аз… не… знам. Очаквам да открият вещества от групата на бензодиазепините, но не мога да гарантирам. Резултатът ще зависи от това до каква кръвна проба ще имат достъп. Най-добре би било да изследват урината й, тъй като утайката се изхвърля от бъбреците. Разбира се, ако не разполагат с никаква проба — нито кръв, нито урина — винаги могат да пробват с ЦГТ.

— Което е?

— Церебрално-гръбначната течност. Онази, която се намира около гръбначния мозък. Не знам дали ще има резултати, но си струва да се опита.

Джак щеше да се обади в полицията, за да насочи ченгетата към това изследване веднага, щом се раздели с Леви. След като този въпрос беше разрешен, дойде ред на следващата му грижа.

— Какво не си ми казал за тази тайна агенция и нейния интерес към дДНК?

— Казах ти…

— Да, да, каза ми доста неща, но не всичко казано от теб е истина. Каза, че ако успеете да потиснете отключващия ген при престъпниците, те всички ще се превърнат в мирни граждани. Но е възможно да се получи и нещо друго. Искам да кажа, че тук си нямаме работа с Националната агенция по здравеопазването. Никой не знае със сигурност какъв ефект ще има експериментът върху престъпниците. Дали агенцията, която покровителства „Крейтън“, не иска да създаде войници, които да имат висок процент дДНК, и да потиска отключващия ген, за да бъдат тихи и послушни в мирно време, а после да спре лечението и да ги накара да се впуснат в битка?

Леви остави сандвича си.

— К-къде си чул това?

Джак го гледаше втренчено. Леви беше пребледнял толкова силно, сякаш в тялото му не беше останала и капка кръв.

— Просто дадох свобода на въображението си. Не ми казваш, че…

— Разбира се, че не, разбира се, че не. Аз… си помислих… Чудех се къде си могъл да чуеш толкова преувеличено, доведено чак до абсурд… — Побутна чинията си встрани. Като че ли беше изгубил апетита си. — Сцената на, хм, престъплението. Ти си бил там. Оставил ли е доказателства след себе си?

Леви очевидно искаше да смени темата. Джак му позволи. Дори да беше вярно, той не можеше да направи нищо по въпроса. А и като виждаше резултатите от тази така наречена терапия, не разбираше как планът на учените може да успее.

— Не, доколкото успях да видя. А бутилката от пепси-кола? Има ли отпечатъци по нея?

— Ще науча днес.

— А ако има, ще бъде ли това достатъчно твоите хора да го пратят обратно зад решетките?

— Ако зависеше от мен, да. Обаче решението ще бъде взето от Джулия и почти мога да гарантирам, че ще бъде отрицателно. Тя ще каже, че това е знак единствено за увеличаване на дозата.

Джак стисна длани в юмруци.

— Според мен, Века е толкова лоша, колкото и Болтън. Тя го е насъскала против Герхард, нали? Защо? За да изпробва потискащата терапия? — Изражението на Леви му подсказа, че е засегнал болното място. — Това е, нали? Готова е да предизвика гнева му, за да види какво ще стане. Направи същото и с мен. Може би тя трябва да се подложи на тази терапия. Някой тествал ли е нея някога за дДНК?

Леви поклати глава.

— Не знам. Но няма да се изненадам, ако е напълно лишена от нея.

Джак сниши глас.

— Тя е убиец, по дяволите! Все едно че тя самата е прерязала артериите на Кристи и е държала главата на Герхард под водата.

— О, тя не би могла да го направи, никога. Не е склонна към насилие, а това е отличителният знак за наличието на дДНК. Обаче вярвам, че е социопат, макар и да е добър учен. Тя гледа на живота като на серия от добре координирани химични реакции. И смъртта е просто прекъсване на тези реакции.

— Което не я прави по-малко отговорна. Тя ме посочи на Болтън, внуши му, че трябва да ме спре. Когато той не успя да го направи по единствения познат му директен начин — да ме убие — направи го индиректно, като премахна жената, която ме е наела. Вината е изцяло на Века.

— Какво си намислил? Надявам се, че няма да извършиш нещо глупаво, като например да повдигнеш обвинения срещу Джулия. Ще причиниш големи неприятности и на двама ни.

— Неприятности? Двама души са мъртви. Герхард може и да не е бил най-милият човек на земята, но със сигурност не е заслужавал такава смърт. А Кристи… Харесвах Кристи.

— Моля те, не прави нищо прибързано.

— Аз? — каза Джак. — Прибързано? Никога.

— Значи ще стоиш далеч от Джулия?

— От главата й няма да падне дори косъм.

Обаче не можеше да каже същото за Джеръми Болтън.