Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (7)

7

Ето че отново съм върху седлото, помисли си Джак, докато вървеше бавно по Сентръл Парк Уест. Макар и за кратко. Чувстваше се добре, защото беше зает с нещо.

Като стигна до музея, застана встрани от входа, за да позволи на тълпата ученици да излязат и да отидат безпрепятствено до чакащите ги жълти автобуси. След като преминаха край него, той се запъти към кабинетите. Секретарката си го спомни и го пусна да мине.

Тръгна бързо нагоре по стълбите и погледна часовника си. Малко след четири. Беше оставил на професора близо три часа, но знаеше, че той ще го посрещне със сърцераздирателни молби да му даде още време. Джак обаче беше непреклонен — беше извършил доброто дело за седмицата, годината или за не знам какъв си период от време. През главата му отново мина мисълта: „Какво лошо има да му дадеш още време?“, но той бързо я отхвърли. Трябваше веднага да вземе „Изложението“. Защото не можеше да знае кога отново ще има нужда от него.

Почука на вратата на Бъман, после, без да изчака, я отвори. И замръзна на прага. Тялото на професора се беше отпуснало безжизнено на стола, ръцете му бяха отпуснати край тялото, дясната му буза беше подпряна на бюрото пред него. Джак се озова до него само с две крачки.

— Професоре! — Разтърси го за рамото. — Професоре, добре ли сте?

Обаче не, професорът не беше добре. Колелцата на стола се плъзнаха назад и старецът щеше да падне на пода, ако Джак не го беше уловил.

— Исусе!

Макар и силно измършавял, той все още тежеше достатъчно. Джак го спусна внимателно на пода и отбеляза, че тялото е топло. А когато го остави да легне по гръб, го видя да си поема дъх. Беше все още жив. Но какво се беше случило?

Започна бързо да търси рани или подутина на главата, но не откри нищо. След това забеляза, че дясната половина на лицето му е хлътнала и изкривена в сравнение с лявата. Удар? Скочи и се втурна навън, в коридора.

— Хей! Има ли някой тук? Имаме проблем!

Възрастна жена подаде глава през съседната врата.

— Какво има?

— Професор Бъман. Нещо не е наред с него.

— Какво? — Тя забърза към него. — Къде?

Джак отстъпи встрани, за да й позволи да погледне.

— Мисля, че е получил удар.

— О, боже! — Жената покри устата си с длан. — Ще се обадя на 911!

Тя забърза обратно към кабинета си, а Джак коленичи до професора. Да. Все още дишаше. Сега очите му бяха на нивото на бюрото и той успя хубаво да огледа повърхността му. Видя два листа, но никаква книга.

— О, по дяволите!

Скочи бързо на крака и претърси не само бюрото, но и района около него. Не видя никъде „Изложението“, но откри два ксерокопирани листа. Единият беше изписан със заврънкулките, които бяха видели и по-рано, а на другия се виждаше странна фигурка.

Какво ли беше това? Вид паяк? Обаче изображението имаше само шест крака. Докато гледаше втренчено фигурката, го обзе странно чувство. Беше сигурен, че никога преди не е виждал подобно нещо, въпреки това то му изглеждаше познато. Предизвикваше странна тръпка у него — като от нещо, което не е съзнавал, но то винаги е било там, дремело е у него. После осъзна какво означават тези два листа.

— О, по дяволите!

Професорът беше обещал да не прави фотокопия, но очевидно не беше спазил думата си. Което беше достатъчно лошо. Но какво беше направил с проклетата книга?

А дали някой не я беше откраднал?

Отново провери тялото на професора и не откри никакви наранявания. Обаче нямаше следа и от книгата. Джак сгъна листовете и ги прибра в джоба си, после зачака лекарите от „Бърза помощ“.

Какво ли се беше случило тук?