Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (108)

10

Веригата от събития озадачаваше Джак.

Първо, Болтън се прибра у дома. След това Дон отиде до гаража, но от посока на задния двор. Тя седна зад кормилото на джипа си, запали двигателя и потегли, като остави Болтън паднал по лице на тревата. После той влезе с куцукане обратно в къщата. В този момент Джак очакваше той да се втурне веднага след нея. Обаче той не го направи. Което поставяше пред Джак трудна задача: да последва Дон или да изчака следващия ход на Болтън.

Проблемът беше разрешен, когато Болтън отново излезе отвън. В ръка държеше два листа хартия. Това обясняваше забавянето му. Беше намерил писмото. Джак беше отпечатал няколко резервни копия, които щеше да използва, в случай че Дон не покажеше писмото на Болтън. Защото голяма част от плана на Джак се основаваше на реакцията на Болтън, щом видеше писмото.

Планът действаше по-добре, отколкото се беше надявал.

Видя го да изважда нещо от вдлъбнатина в стената, след това да сяда в автомобила си и да потегля.

Джак го последва. Беше сигурен, че Болтън не би наранил Дон, не и докато тя носи така безценното за него бебе. Докато животът на плода беше свързан с нейния, тя щеше да е в безопасност. Поне физически. Не беше толкова сигурен обаче, че Болтън няма да я отвлече и да я затвори някъде.

Болтън стигна бързо до целта си — къщата на Кристи — и паркира отвън. Джак намали скоростта, когато мина покрай него. Къщата беше тъмна — не светеше нито една светлина нито отвън, нито вътре. Нямаше и следа от джипа на Дон, обаче беше възможно той да е прибран в гаража. Болтън дори не провери. Отиде до входната врата, отключи и влезе.

Беше се върнал на местопрестъплението.

Което изглеждаше ужасно рисковано. Да, Дон без съмнение беше много ценна за него, обаче нямаше и следа от нея тук.

Джак отиде до края на пресечката, направи обратен завой и отново мина покрай къщата. Трябваше да намери място да паркира, обаче не искаше Болтън да види колата му. От друга страна, трябваше да знае дали Дон е в къщата.

По дяволите!

Паркира в другия край на улицата и бързо тръгна обратно. Промъкна се откъм задната страна на къщата и надникна през прозореца на гаража, като освети вътрешността му с фенерчето си. Нямаше и следа от джипа на Дон.

Добре. Добре. Дон беше отишла някъде другаде. Присъствието на Болтън в къщата не тревожеше вече Джак — в момента Болтън го интересуваше дотолкова, доколкото застрашаваше Дон.

Тръгна обратно към колата си. Щеше да шофира из квартала, да минава често покрай къщата и да проследи Болтън, когато той решеше да излезе. Не можеше да знае какъв ще бъде следващият му ход, но беше сигурно — така, както денят следва нощта — че той ще предприеме нещо.