Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (118)

2

Дон се отпусна в топлата вода във ваната. Каквато майката, такава и дъщерята, а?

Обаче мама не е имала избор.

А Дон беше направила своя. Сама. Чувстваше се ужасно. Беше стояла будна цяла нощ и бе пила ром и диетична пепси-кола. Ромът, разбира се, беше вреден за бебето — или поне така беше чувала — обаче не толкова вреден, колкото онова, което щеше да се случи и на двама им.

Беше изпитала истинска агония, докато се опитваше да реши какво да облече, а после беше осъзнала, че само отлага неизбежното. Ослуша се за някакви шумове — като например дали случайно някой не се опитва да нахлуе в къщата. Преди около час, докато все още събираше смелост, беше чула някакъв шум отвън. Реши, че е Джери, и се скри отново под дивана.

Обаче не беше Джери. Бяха двама мъже, непознати. Не знаеше как са влезли. Те започнаха да претърсват къщата. Не бяха казали нито дума. Тя беше наблюдавала единствено краката им, докато се движеха из стаята. Претърсиха цялата къща, безмълвни като сенки. А после, също така тихо, си бяха тръгнали. Тя беше изчакала доста дълго, преди да излезе от скривалището си.

Кои бяха те? Дали търсеха нея или Джери? Без значение, бяха предизвикали страх у нея. Трябваше да приключи с онова, което беше намислила, преди да се е появил някой друг — като например ченгетата, за които домът на мама все още беше място на престъпление — и напълно да я е лишил от възможността.

И така, облечена в дрехите, които носеше вече цяло денонощие, тя извади от опаковката му бръснарското ножче, което беше открила в гаража, и го вдигна към светлината. Изглеждаше толкова остро. По краищата се забелязваха петна от ръжда. А ръждата можеше да причини тетанус, нали? Не че това имаше значение в този момент.

Окей, трябваше да събере смелост и да свърши с това.

Познаваше момичета от училище, които бяха прерязвали китките си с бръснарските ножчета. Как ли го правеха? Защо? Да, къси и плитки разрези, които вероятно дори не причиняваха голяма болка, обаче такива, каквито тя намираше за безсмислени.

Трябваше да го направи веднага, преди да е загубила напълно кураж.

Допря бръснарското ножче до вената на лявата си китка, точно под основата на палеца, и спусна ръка под водата. Затвори очи, пое си дълбоко дъх, натисна острието надолу и го дръпна рязко встрани. И извика от болка. Господи, болеше! Много болеше!

Отвори очи и погледна. Всичките изпити чаши ром и диетична пепси-кола заплашиха да излязат, когато видя кръвта да изтича на червени вълни от китката й.

Червени вълни… Думите бяха от песен, която някога беше любима на мама.

Обзе я паника, докато гледаше как изтича собствената й кръв, животът й. Какво беше сторила? Та това беше безумие. Тя…

Не. Тя заслужаваше да умре, защото се беше държала непорядъчно. Не би могла да живее в съгласие със себе си след болката, нещастието и смъртта, които беше причинила. Погледна дясната си китка. Имаше намерение да пререже и нея, обаче първият разрез болеше особено силно. А и като гледаше как силно кърви лявата, съмняваше се, че ще има нужда да пререже и дясната.

Обзе я странно спокойствие, обгърна я като топло одеяло. Беше го направила най-после. След няколко кратки мига щеше да е свършено с абсолютно всички нейни беди и проблеми. Нямаше да има повече тревоги, чувство за вина, сърдечна болка.

Щеше да царува… мир.