Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (84)

7

Джак стигна до Форест Хилс и започна да търси копирна машина или офис, където биха му направили тази услуга. Откри такава на булевард „Куинс“ и, както беше обещал, направи ксерокопие, върху което не беше отбелязано името на института „Крейтън“.

След това набра домашния телефон на Кристи. Включи се гласовата й поща, той остави съобщение и пробва мобилния й телефон. Тук гласовата поща се включи на второто позвъняване — сигурен знак, че телефонът е изключен. Той остави второ съобщение, в което настояваше тя да му се обади.

Усещаше трепет в стомаха, неспокойствие, някаква нервна възбуда, а не знаеше защо. Болтън беше успял да постави Кристи там, където той искаше да бъде: от другата страна на бездната, която я разделяше от дъщеря й. Нямаше причина да предприема физическо нападение над нея.

Дали не трябваше да отиде до дома й и да провери дали тя е добре? Не. Не искаше да рискува да го видят да наднича през прозорците й. Най-вероятно беше забравила да зареди батерията на телефона си или да го включи. Или пък беше на репетиция на мюзикъла, за който му беше споменала. Може би имаха правило да изключват телефоните си в такъв случай. В което имаше смисъл.

Тази мисъл му донесе сравнително облекчение. Новините, които той имаше за нея, заслужаваха — не, изискваха да бъдат доставени лично. Ужасяваше се от това, че трябваше да седне срещу нея и да я гледа право в очите, докато й казва, че бащата на нейното дете, мъжът, който я е отвлякъл и изнасилил, е същият мъж, който прави секс с дъщеря й — тяхната дъщеря — и е дал зачатие на внучето й.

По-скоро би желал да умре.

Обаче продължи да опитва да се свърже с нея и на двата телефона. А междувременно, имаше време за убиване. Не искаше да се върне в града, а после отново да шофира дотук. Затова обикаля улиците с колата си известно време, после реши, че може би е време отново да се превърне в Джо Хенри и да отиде в бара с интересното име „Работа“. Възможността да се срещне с Болтън извикваше у него смесени чувства. От една страна, желаеше да разбере какво се върти из главата му, надяваше се той да изпусне някоя дума за бебето; а от друга, само при мисълта за този човек го полазваха ледени тръпки.

Отново набра и двата номера на Кристи. Нямаше отговор.

Да, време беше за „Работа“.