Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (105)

7

Джеръми седеше на маса в ъгъла, пиеше бира „Будвайзер“ и чакаше появата на Мръсния Дани. Той обикновено вече беше в бара по това време и подпитваше присъстващите дали не биха си купили от неговите хапчета. Къде, по дяволите, беше в този момент? Чакаше го вече цял час, а от него нямаше и следа. Джеръми не можеше да задава въпроси, защото така би обърнал вниманието на всички върху себе си и Дани — последното, от което имаше нужда. Обаче това не спираше хората да му задават въпроси за самия него. „Как изглеждаше другият?“ „Какво се е случило?“ „Да не си пресякъл пред камион?“ „Да не би Дон да те е заловила с друго маце?“ И така нататък, и така нататък…

Чувстваше се така, сякаш всеки момент ще експлодира. Все още нямаше твърд план. Смяташе, че е по-добре да импровизира, да се води по събитията. Щеше да извика Дани навън под претекст, че иска да го срещне с нов клиент. Ако беше някой друг, Дани можеше и да заподозре нещо. Обаче той познаваше Джеръми, знаеше, че той няма отчаяна нужда от пари или наркотици. Щеше да го последва навън доверчиво, без да задава въпроси. Тогава трябваше само да го отведе достатъчно встрани и да поработи с железния лост — никакви изненади този път. И накрая трябваше само да го обере — да вземе и парите, и стоката му. Щяха да решат, че търговецът на наркотици най-после си е получил заслуженото. Още един престъпник, намерил смъртта си на улицата. Никаква загуба за света.

Обаче проклетникът трябваше първо да се появи, а Джеръми — да се зареди с търпение. Не можеше да рискува, като отложи работата за утре. Ако мълвата за смъртта на Муунглоу се разнесеше същата вечер, утре можеше да е късно.

Ако се отървеше от Дани, нищо не можеше да го свърже с наркотичните вещества, които вероятно щяха да открият в кръвта на Муунглоу. Щеше да може спокойно да се прибере в дома си. Дон беше неговото алиби, тя щеше да неутрализира подозренията на ченгетата. Беше хвърлил ръкавиците в кофа за отпадъци в оживена част на града и тя вероятно вече беше изхвърлена от отдела за чистота. Хапчетата беше пуснал в тоалетната и те вече бяха някъде из подземните канали. Никой и нищо не можеше да го свърже с мъртвата мисис Пикъринг.

Да. След тази вечер щеше да е свободен да се прибере спокойно в дома си.