Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (37)

12

Аарон затвори вратата и се облегна на нея, изтощен. Дори само стресът, на който беше подложен в този проект, му беше достатъчен, а този детектив, който се наричаше Джон Робъртсън, влошаваше още повече нещата. Къде, за бога, беше чул за дДНК? Само шепа хора, с изключение на него и Джулия — и всичките с разрешение от правителството за достъп до секретна информация — знаеха за това. И всякакво споменаване за случая се избягваше — както в лични, така и в обществени разговори. Избягваше се и документирането на феномена.

Така че, откъде…?

Вероятно Герхард му беше казал.

Обаче той твърдеше, че Герхард е бил мъртъв, когато го е открил…

Едва снощи Аарон беше заключил, че някой беше влизал в личния му компютър. Предположи, че е бил Герхард. Вината беше негова, разбира се. Миналата година се беше поддал на съблазънта и удобството да има домашен безжичен Интернет. Дъщеря му искаше, защото всички имали, и след известно време идеята да си седи удобно в креслото с лаптопа на коленете и да сърфира в Интернет, се беше оказала неустоима.

Беше успял да го инсталира само за часове и безжичният Интернет наистина се беше оказал голямо удобство. Обаче миналата нощ беше открил, че наскоро са били отваряни някои стари документи на твърдия му диск. Не беше той, а беше сигурен, че не са, също така, нито съпругата му, нито дъщеря му.

И така, оставаше това да е външен човек. Ако Герхард беше успял да пробие паролата, било е необходимо само да се прокрадне до къщата в ръце с лаптоп, снабден с безжичен Интернет.

Добрата новина беше, че Аарон винаги изключваше компютъра си, преди да си легне. Защото, ако не беше така, Герхард щеше да има пред себе си цялата нощ, за да рови във файловете му.

Това беше краят на любовта на Леви към безжичния Интернет.

Колкото до детектива, по-късно щеше да се тревожи как и откъде е научил за дДНК. Надникна през страничния прозорец и видя Робъртсън да влиза в колата си. Беше ли се хванал на историята за алибито на Болтън? Тя не беше убедителна, меко казано, обаче той не можеше да докаже недостоверността й. Детективът потегли, а Аарон се опита да види номера на табелата му. Не можа да различи цифрите. Остана известно време до прозореца да наблюдава двора, след като светлината от фаровете на Робъртсън се стопи в мрака.

Възможно беше Болтън да е там навън. По дяволите, как му се искаше той да е обратно зад решетките! Пет пари не даваше какво говори Джулия или какви предупреждения и заплахи отправя към Болтън. Този човек беше опасен, готов на всичко.

Аарон очакваше успеха на терапията със същото нетърпение като Джулия. Е, почти със същото. Никой не беше инвестирал повече време и усилия в D-287 от Джулия. Кариерата й зависеше от този експеримент. А на него му се искаше някой друг, а не Джеръми Болтън, да беше опитното зайче. Макар че Болтън беше добре инструктиран и нямаше да направи нищо, което би застрашило експеримента. Поне не директно.

Но индиректно…

Робъртсън или който и да беше той… Беше му направил впечатление на човек, глупав като Герхард. Щеше да продължи да си пъха носа там, където не му е работа. Което нямаше да е толкова лошо, ако Аарон успееше да го направлява в удобната за него посока — тази, в която той щеше да попадне в капан и да му се наложи да разкрие самоличността на Болтън. И така да сложи край на експеримента. Робъртсън щеше да играе ролята на изкупителна жертва. Ако той разкриеше на света истината за Болтън, бурята щеше да се фокусира върху него, а Аарон щеше да гледа отстрани, щеше да е в безопасност.

Да… Тези не така добри възможности…