Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (17)

1

— Ще купиш карта? — запита Ейб. — Но защо ти е карта, когато имаш програмата Мапкуест? — Обърна се към компютъра. — Веднага ще потърся каквото ти трябва.

Час след простичката закуска, състояща се предимно от солен кейк, изядена на тезгяха в магазина на Ейб, и преглеждането на сутрешните вестници — все още нямаше история за откриване на мъртвото тяло на Герхард — Джак беше готов да се впусне в търсене на карта на щата Ню Йорк. Защото неговата вече се разпадаше.

— Не си прави труда. Вече погледнах за указания за маршрута в Мапкуест, но искам карта, която да мога да сгъвам и разгъвам. Обичам да виждам цялата картина, големите мащаби.

— Щом искаш големи мащаби, ще ти осигуря сателитна снимка.

— Не, благодаря. Но можеш да потърсиш номера на доктор Леви.

— Мислех, че вече разполагаш с адреса.

— Така е, но просто искам да проверя.

— Искаш да кажеш, че искаш аз да проверя.

— Окей, искам ти да провериш. Моля те.

Джак използваше компютър още от ранните си тийнейджърски години. Разполагаше с такъв и когато беше в колежа. Но след като се беше отказал — от всичко — беше изгубил и докосването до киберпространството. През ранните си години в града живееше както дойде, нямаше нищо постоянно, сигурно. И нямаше как да бъде в течение на новостите, не разполагаше дори с компютър. Едва през последните няколко години започна да изследва необятния свят на Световната мрежа, наречена Интернет. Много се беше променило в годините, в които той нямаше връзка с виртуалния свят. И все още беше на етап, в който предимно наваксваше.

Ейб, от друга страна, с неговите международни връзки и сделки, беше вълшебник в кибернетичния свят — или, както би се изразил той, магьосник.

Загледа как Ейб започна да движи мишката и да набира бързо буквите, да мръщи вежди, после отново да движи мишката и да натиска копчетата на клавиатурата, и накрая да…

— Нищо. Няма достъп до името и адреса, свързани с този номер.

Джак сви рамене.

— Тогава ще трябва да успея и с това, което имам. Как е професорът, между другото?

Ейб поклати глава.

— Отбих се при него отново снощи. Нямаше промяна. Умът му… Не знам. Все още се изразява единствено с числа.

— Срамота. Добре. Отивам да търся карта.

— Чакай. Току-що се сетих нещо. Нека опитам пряко търсене. — Още набиране на букви. — Ха! Ето един Аарон Леви, доктор по медицина, номер 2681 на „Ривървю Роуд“ в Ратбърг, Ню Йорк.

— Това е адресът, който вече имам. Окей, ще го намерим. Какво можеш да ми кажеш за него?

Ейб отново се зае с компютъра и след малко се усмихна.

— Има статия, в която се споменава присъствието му на благотворително събитие в полза на обществената библиотека в Ратбърг.

— Има ли снимка?

— За какво ти е?

— Защото нямам почти никакъв шанс да мина през входната врата на дома му, за да се срещна с него. Ще трябва да използвам различна тактика, да търся задни вратички. И трябва да знам поне как изглежда.

— Ето една, под която пише: „Доктор Аарон Леви, един от директорите на лечебния център към института «Крейтън», със съпругата си, Мари, и дъщеря си, Моли“. На същото благотворително събитие.

Ейб обърна монитора към Джак. И той видя усмихнат тъмнокос мъж в началото на петдесетте в компанията на тъмнокоса жена на същата възраст, а между тях — тъмнокосо момиче, което изглеждаше на около дванайсет години. Статията беше отпреди две години.

— Идеално. Направи ми разпечатка, моля те.

— Вече съм задал командата за отпечатването й.

— Страхотно. А докато чакаме, провери къде е този институт „Крейтън“. Видях го да се споменава и в компютъра на Герхард. Звучи ми като някаква болница.

— Ето: институт „Крейтън“. Никога няма да познаеш какъв е адресът.

— 2681 на „Ривървю Роуд“ в Ратбърг?

— Позна.

— Добре. Значи той работи там. Но къде живее? Трябва да има начин…

— Данните на данъчните служби, може би. Не, чакай. Нека погледна в Гугъл. — Ейб отново затрака по клавиатурата. — Ню… Йорк… недвижима собственост… търсене… — Натисна ENTER. — Gevalt! Трябва да попълня тези три квадратчета. Област… Уестчестър. Град… Ратбърг. Име… Аарон Леви. ENTER. — Пауза, после. — Ето адреса: 903 на „Арджънт Драйв“.

Джак се почувства малко несигурен, когато каза:

— Добре, направи ми разпечатка и на това.

Ейб поклати глава и натисна бутона за принтиране.

— Това е ужасно.

Джак знаеше съвсем точно какво изпитва той.

— Защото е толкова лесно?

— Да, ужасяващо лесно.

— Кара ме да се радвам, че така да се каже, се давам под наем. Върни се на страницата за института „Крейтън“. Какво друго можем да открием за него?

— Да видим. — След като кликна още няколко пъти с мишката, Ейб се облегна назад и го погледна. — Ой! Пълното наименование на институцията е: Институт за психично болни престъпници „Крейтън“.

Джак поклати глава.

— Превъзходно.