Джошуа Спеноугъл
Изолатор (72)

Глава 71

Докато следвахме кавалкадата автомобили по засенчената от евкалиптови дървета алея, се върнах към последния си разговор с Хариет Тоубъл и се опитах да открия нещо полезно в думите й. Трансгеника, огнището в Балтимор, упреците й, че съм прекалено амбициозен. Нищо не ми се стори интересно. Преговорих си още веднъж разговора. В контекста на необичайните събития, разговорът изглеждаше съвсем обикновен. Целият разговор, освен…

— Ама си и загубеняк — промърморих на себе си.

— Защо да съм? — Брук явно ме бе чула. — Просто карам след колите пред нас…

— Не, не ти. Аз съм загубеняк. Знаеш ли какво стресна д-р Тоубъл, когато разговаряхме с нея в кафето? Какво я накара да млъкне, да ми се ядоса и след малко да си тръгне?

— Огнището в Балтимор?

— Не. Това стана след като споменах името Кейси. Нещо прещрака в главата й. Не мога да повярвам, че досега не съм помислил за това.

За известно време Брук не можа да съобрази какво й говоря. После и в нейната глава прещрака нещо и по лицето й се изписа разбиране.

— Трябва да говорим с един човек — казах. — По-точно, ти трябва да говориш с него.