Джошуа Спеноугъл
Изолатор (57)

Глава 56

Денят беше чудесен, не беше много горещо и сигурно щеше да бъде много приятно да се носиш по магистралата в BMW кабриолет, редом до прекрасна блондинка. Но мислите и на двама ни с Брук бяха изпълнени с любопитно очакване на това, което щяхме да видим на видеокасетата. Освен това в главата ми като злокобен барабанен бой пулсираше въпросът: Това ли бе причината Хариет Тоубъл да умре?

В апартамента цареше мир и покой. Кучетата бяха заспали, котаракът зорко бдеше, вероятно планирайки мъчителна смърт за тях.

— Да започваме ли? — попитах.

Брук кимна. Поставих касетата във видеокасетофона и взех дистанционното. Липсваше само пликът с пуканки. Казах на Брук, но тя не пое шегата.

В мига, когато седнах до нея на дивана, пейджърът ми зазвъня. На екрана му се изписа познат номер.

— Тим — казах.

— Ще му се обадиш ли?

— По-късно.

— Ще му се обадиш ли преди да видим какво има на касетата? — попита по-настойчиво Брук.

— Не.

— Добре тогава, нека видим това.

— Окей — съгласих се, но все още не включвах видеото.

— Хайде, давай. — С тези думи тя се пресегна към ръката ми, държаща дистанционното и натисна бутона за начало. Екранът се изпълни с хаотични черни линии. Брук не отместваше ръката си.

Появи се образ: едрозърнест, черно-бял. Запис от наблюдателна камера, поставена високо под тавана на помещението. Картината показваше болнично легло, запълващо по-голямата част от образа. Долната част на леглото съвпадаше с долната част на екрана. На него лежеше човек — жена — оградена с няколко монитора. От гърдите й се проточваше катетър за венозно вливане, свързан с окачените на стойка до леглото пластмасови торбички с течности. Окей, казах си, намираме се в болница. Жената изглеждаше заспала.

Часовникът в дъното на екрана показваше, че записът е направен преди близо две години. Над него разпознах трите букви, идентифициращи университетския медицински център, където бе лабораторията на д-р Тоубъл. Това означаваше, че лентата от наблюдателната камера е взета някъде от болницата.

— Болнична стая — каза Брук.

— Добра догадка, докторе.

— Млъквай.

Нищо в стаята не помръдваше, с изключение на мигащите цифри на екрана на един от мониторите.

— Това ли е всичко? — попита разочаровано Брук.

— Предполагам, че не. Надявам се да не е.

— Виж тройката. — Тя ми посочи голямата цифра три, изписана до трибуквената абревиатура на болницата. — Стая номер три.

Прекарахме още пет минути, загледани в екрана, на който не се променяше нищо, освен цифрите.

— Май е време да преминем на бързи обороти — казах и натиснах бутона на дистанционното.

Нищо не се промени, само цифрите в дъното на екрана се сменяха по-бързо. Жената не се помръдваше, никой не влизаше в стаята, докато изведнъж…

— Я виж — каза Брук в момента, когато в полезрението на камерата се появи нова фигура.

Спрях лентата, превъртях малко назад и я пуснах отново на нормална скорост.

Беше мъж. Камерата беше високо над него и го показваше в гръб. Лицето му бе покрито с хирургична маска и защитни очила, така че не можехме да различим чертите на лицето му. Беше с престилка и ръкавици и буташе пред себе си количка.

— Какво има на количката? — попита Брук.

— Мисля, че е леген.

Мъжът мушна ръка под задника на жената и измъкна оттам подлога. Сложи на нейно място хавлиена кърпа. После подпъхна кърпи под цялото тяло на жената и започна да сваля нощницата й, излагайки на показ гърдите и корема й. От дясната й страна имаше широк розов белег, започващ под мишницата и завършващ около десет сантиметра под гърдата. Тя не реагира на действията му.

— Като гледам — казах, — почти сигурно е коматозна.

— Добра догадка, докторе.

Мъжът прибута количката по-близо до леглото.

— Той я мие — каза Брук. — Сега ще започне да я мие.

Той наистина започна да я почиства, като бавно и внимателно прекарваше мокра гъба по горната част на тялото й, а след това грижливо я подсушаваше. Жестовете му, начинът, по който обтриваше всяка подмишница и попиваше останала влага, бяха обезпокоително любвеобилни. Почисти лицето й, ушите и врата.

След като приключи с торса, човекът махна нощницата, оголи напълно тялото й и започна да почиства корема и лоното й. Между краката на жената се виеше катетър, който отвеждаше урината в пластмасова торбичка до леглото. Той нежно го отмести първо на едната, после на другата страна, почиствайки около него. Прекара гъбата между бедрата й и надолу по дължината им.

— Какво значи това, Натаниъл? — Брук ставаше нетърпелива. — Той я мие. Голяма работа. Превключи на бърз ход.

— Чакай малко — възразих аз.

Мъжът подсуши с кърпа голото тяло, след което прибра нещата на количката. После взе ръцете на жената и започна да й изрязва ноктите.

— Всичко това са обичайни процедури, Нат. Давай нататък.

Когато мъжът премина от ноктите на ръцете към тези на краката, долових проблясъка на очите му през стъклото на маската. Спрях образа и се вгледах.

— Можеш ли да разпознаеш лицето? — попитах.

— Не — каза Брук.

Пуснах отново лентата да се върти. Мъжът приключи с ноктите на краката и се изправи в края на леглото. Предположих, че ще се върне при количката, но той стоеше там, с гръб към нас, загледан в лежащото пред него голо тяло.

После той отиде до количката, вероятно за да остави там инструментите, с които бе подрязвал ноктите и взе туба с нещо. Върна се обратно до леглото, продължавайки да гледа тялото на жената. Видях как дясната му ръка се насочва надолу под корема му и повдига предницата на престилката.

— О, не! — възкликна Брук.

Ръката му започна да се движи в бавен ритъм. След малко той свали долните си гащи изпод престилката. Отвинти капачката на тубата и изстиска нещо в дясната си шепа.

— Тоя сега ще се оправи — каза Брук. — Това ли трябваше да видим? О… — В този момент той остави тубата на количката и се покачи на леглото. — Не мога да гледам това! — простена Брук и отвърна глава.

Но аз изгледах докрай как санитарят се намести между бедрата на лежащата в безсъзнание жена, отмествайки настрана катетъра. Направи няколко тласъка вътре в нея, след което свърши и тялото му застина. Всичко приключи за по-малко от две минути. След като си свърши работата, той се смъкна от леглото и нахлузи обратно бельото си. Взе гъба и почисти каквото бе изцапал, след което пъхна нова подлога под задника й, облече й нощницата и приглади тъмните й коси. Постоя малко, загледан в нея. После бавно повдигна защитния екран от лицето си, свали хирургическата маска, наведе се над нея и целуна устните й.

След като се изправи, мъжът върна обратно маската и защитния екран, така че не успях да видя лицето му, когато се обърна към вратата. Хвана количката и я избута вън от стаята. Вратата се затвори след него.