Джошуа Спеноугъл
Изолатор (1)

Началото. Поне за мен, всичко започна с едно телефонно позвъняване в 6:30 сутринта. Обади ми се здравен чиновник от районната служба, който се опитваше да овладее ситуацията, докато се бореше с недоспиването и с нарастващия страх, че се е случило най-лошото.

Седмица и половина по-рано, 4:15 след обяд: Тридесет и една годишна бяла жена е приета в спешното отделение с възпалено гърло, болки в мускулите на краката и гърба и суха кашлица. Имала лека настинка, дежурният лекар предположил, че има грип, препоръчал й някакъв сироп за кашлица и тиленол и я изпратил у дома.

Три дена по-късно жената се върнала в болницата. Болките в гърлото се усилили; възпалението обхванало сливиците й, които били подути и огненочервени, обсипани с гнойни петна. Температурата й скочила с няколко градуса, достигайки 104 по Фаренхайт^[1]. Лекарите открили множество тревожни симптоми — болки в коремната област, диария, кървящи венци и кръвоизливи от носа. Ректалните проби констатирали наличие на яркочервена кръв, индикация за кръвоизливи в долната част на стомашно-чревния тракт. Изпитвала мъчителни болки в мускулите на гърба и врата. Лекарите в спешното отделение направили анализи на кръвта й, пункция на гръбначния й мозък и я включили на венозни системи. Решили, че състоянието на болната е твърде сериозно, за да бъде лекувана само в спешното и я приели в болницата.

Колегите им на по-горните етажи взели кръвни проби и секрети от гърлото й, направили бактериални посевки и ги прекарали през системата за търсене на вирусни антитела. Без резултат. Продължили да я помпат с течности и да поддържат електролитния баланс, прилагайки онова, което наричаме „поддържаща терапия“. Иначе казано, онова, което правим, когато не можем да направим нищо друго.

Ден по-късно друга млада жена с подобни на грип симптоми — суха кашлица, треска, мускулни болки — потърсила помощ в същото спешно отделение. Препоръчали същото — тиленол и сиропи за кашлица и я изпратили на топло вкъщи. На следващия ден жената се появила отново, този път с болки в коремната област и мускулите, силна треска, пристъпи на повръщане и възпалено гърло. Забелязвало се леко кървене на венците. Приели жената в болницата и сигнализирали на местния департамент по здравеопазване. Червените лампички все още не били светнали.

До следващия ден, когато кожата на първата жена започнала да се разпада. Появили се множество малки подкожни кръвоизливи — мрежа от кървящи нишки, подсказваща, че тънките капиляри се пукат и изтичат. Много скоро нишките се разраснали и образували все по-големи морави петна, които започнали да се разпукват и да се превръщат в големи кървящи язви.

В ранното утро на следващия ден, малко след полунощ, в спешното отделение дошла трета млада жена. Тя също имала подобни на грип симптоми. Била уплашена, защото се оказало, че живеела заедно с първата пациентка, която лежала на горния етаж със загниваща кожа. Този път не я отпращат да се лекува у дома, а незабавно я приемат в болницата. Приемането е регистрирано в 2:41 през нощта, а четири часа по-късно всичко това ми беше разказано от д-р Хърбърт Верлах.

Верлах беше сериозно разтревожен, а всяко нещо, което може да притесни него, бившия военнополеви лекар, притеснява и мен. Почти чувах трескавата работа на мислите му, търсещи правилната диагноза на заболяването, докато ми разказваше за случилото се: треска ласса, ебола, марбург^[2] или някоя друга от хилядите гадости, от които се опитваме да предпазим обществото. Обикновено се счита, че вероятността да се появи нещо наистина опасно или, още по-зле — умишлено да бъде разпространено нещо опасно, е много малка. Но аз съм един от хората, на които им плащат именно за да дебнат тази скапана, малка вероятност. И да я преодолеят, ако могат.

Почудих се дали Верлах е могъл да спи тази нощ.

Аз така или иначе спя ужасно зле и бях буден поне два часа преди да ми позвъни. Затова бях стигнал до колата си още докато разговарях с него по мобилния телефон и бързо се гмурнах в забързания утринен балтиморски трафик. Стомахът ми се сви от предчувствие, че съм изправен пред сериозни неприятности.