Ей Джей Фин
Жената на прозореца (98)

Деветдесет и осем

Той пада по гръб. Капандурата потреперва.

Не казва нищо, само ме гледа, объркан, като че ли съм му задала труден въпрос.

Ножът се е плъзнал на една страна. Той се подпира с ръка върху стъклото, започва да се избутва, за да се изправи. Пулсът ми се забавя. Времето се забавя.

И тогава капандурата под него се продънва, беззвучно, сред грохота на бурята.

Той изчезва от погледа ми мигновено. Ако крещи, не мога да го чуя.

Залитам към ръба на отвора, където беше капандурата, надничам надолу, в кладенеца на моята къща. Дъждовните пръски политат в празното като искри; на площадката под мен просветва галактика от натрошени стъкла. Не виждам по надълбоко, твърде тъмно е.

Стоя сред бурята. Като зашеметена. Водата се плиска в краката ми.

След това отстъпвам встрани. Обикалям внимателно дупката. Отивам до капака, още е широко отворен.

Тръгвам надолу по стълбата. Надолу, надолу, надолу. Пръстите ми се пързалят по стъпалата.

Стигам до етажа, рогозката е подгизнала от водата. Изкачвам се до края на, стълбището, минавайки под зейналия отвор на покрива; дъждът се сипе върху мен.

Стигам до стаята на Оливия. Спирам. Поглеждам вътре.

Детето ми. Ангелчето ми. Толкова съжалявам.

После тръгвам надолу по стълбите; рогозката тук е суха и грапава. На площадката се спирам отново, минавам под дъждовния водопад и заставам, вир-вода, на вратата на спалнята ми. Оглеждам леглото, пердетата, черната картина на къщата на Ръселови от другата страна на градината.

Минавам обратно под дъждовния душ, отново надолу по стълбите, ето че съм в библиотеката — библиотеката на Ед; моята библиотека — и гледам как дъждът бие косо върху прозореца. Часовникът на камината започва да отброява. Два часът сутринта.

Отвръщам очи и излизам от стаята.

От площадката вече мога да видя разбитото му тяло, разкривено на пода, един паднал ангел. Слизам по стълбите.

Тъмна корона от кръв огражда главата му. Едната му ръка е сгъната на сърцето. Очите му гледат към мен.

Поглеждам го.

И минавам покрай него.

И влизам в кухнята.

И включвам стационарния, за да се обадя на следователя Литъл.