Ей Джей Фин
Жената на прозореца (55)

Петдесет и пет

На пода на площадката сме, усещам грубата рогозка върху кожата си. После той ме вдига и ме отнася до най-близкото легло.

Устните му са върху моите, наболата брада дращи бузата и брадичката ми. Прекарва силно пръстите на едната си ръка през косата ми, докато с другата дръпва колана. Глътвам си корема, щом халатът ми се разтваря, но той само ме целува, още по-силно, по гушата, по раменете.

Мрежата отхвърли и надалече полетя;

Огледалото разцепи се като зрял плод;

„Омръзнаха ми сенките“ извика тя,

Господарката на Шалот.^[1]

Защо Тенисън? Защо сега?

Не съм изпитвала това усещане от толкова отдавна. Не съм изпитвала нищо от толкова отдавна. Искам да го почувствам. Искам да чувствам. Така ми е дошло до гуша от сенки.

По-късно, в тъмното, галя с пръсти гърдите му, корема му, мъхестата черта, която се спуска от пъпа му като фитил.

Той диша тихо. След това се унасям. И в полусън ми се привиждат залези и Джейн. В някакъв момент чувам тихи стъпки по площадката и за моя изненада се надявам, че той ще се върне обратно в леглото.