Ей Джей Фин
Жената на прозореца (80)

Осемдесет

Пускам телефона обратно в джоба си, поемам си въздух и влизам в Агората.

Очакват ме куп съобщения. Преглеждам ги. Повечето са от редовните посетители: ДискоМики, Педро от Боливия, Талия от крайбрежието. Дори Сали4 — написала е „Бременна съм!!! Чакам през април“.

Взирам се в екрана за момент. Сърцето ме боли.

Гледам новите имена. Четири са, търсят помощ. Пръстите ми се надвесват над клавишите, после ги отпускам в скута си. Коя съм аз, че да уча хората как да се справят с проблемите си?

Осветявам всичките съобщение. Кликвам „Изтрий“.

Готвя си да изляза, когато чатът се отваря.

БабаЛизи: Как си, докторке Анна?

Защо не? Казах сбогом на всички останали.

докторътетук: Здравей, Лизи! Синовете още ли са при теб?

БабаЛизи: Уилям е тук!

докторътетук: Браво! А как напредваш?

БабаЛизи: Наистина невероятно добре. Вече редовно излизам навън. А ти как си?

докторътетук: Всичко е наред. Днес имам рожден ден.

Господи, помислям си, това е истина. Напълно бях забравила. Рожденият ми ден. Тази седмица не съм се сетила нито веднъж.

БабаЛизи: Честит рожден ден! Важна година ли е?

докторътетук: Съвсем не. Освен ако не смяташ, че 39 е важна година.

БабаЛизи: Какво ли не бих дала…

БабаЛизи: Твоите хора обадиха ли ти се?

Стискам мишката.

докторътетук: Искам да бъда откровена с теб.

БабаЛизи:??

докторътетук: Семейството ми загина миналия декември. Курсорът трепва.

докторътетук: В автомобилна катастрофа.

докторътетук: Имах връзка с друг човек. С мъжа ми се карахме за това в колата и изхвърчахме от пътя.

докторътетук: Аз изкарах колата от пътя.

докторътетук: Срещам се с психиатър да ми помогне да се справя с чувството за вина и с агорафобията.

докторътетук: Исках да знаеш истината.

Трябва да приключа с това.

докторътетук: Трябва да вървя. Радвам се, че се подобряваш.

БабаЛизи: О, милото ми момиче.

Виждам, че пише друго съобщение, но не чакам. Затварям чата и излизам.

Дотук бях с Агората.