Ей Джей Фин
Жената на прозореца (42)

Четиресет и две

Внезапна напрегната тишина. Светът е спрял на място.

Сама съм, за първи път през целия ден.

Преглеждам стаята. Винените бутилки, осветени от залязващото слънце. Столът, изваден изпод кухненската маса. Котаракът патрулира край дивана.

Прашинки се носят в светлината.

Замъквам се до вратата към вестибюла, заключвам я.

Обръщам се с лице към стаята.

Това наистина ли се случи?

Какво наистина се случи?

Блуждая към кухнята, изкопавам бутилка вино. Забивам тирбушона, измъквам тапата. Виното бълбука в чашата. Вдигам я към устните си.

Мисля за Джейн.

Пресушавам чашата, после надигам бутилката. Отпивам дълбока дълга глътка.

Мисля за тази жена.

Сега се насочвам към дневната, забързвам се; изсипвам две таблетки в ръката си. Те танцуват надолу по гърлото ми.

Мисля за Алистър. А това е жена ми.

Стоя там, гълтам, лоча, докато се задавя.

И когато оставям бутилката на масата, се сещам за Итън и как не поглеждаше към мен, как обръщаше глава настрани. Как преглътна, преди да ми отговори. Как си чоплеше ноктите. Как измънка.

Как излъга.

Защото той излъга. Отклоняване на очите, поглеждане наляво, забавяне на отговора, смущение — всичките издайнически знаци на лъжеца. Знаех го, преди да си отвори устата.

Стиснатата челюст обаче — това е признак на нещо друго.

Това е признак на страх.