Ей Джей Фин
Жената на прозореца (28)

Двайсет и осем

В кухнята съм, прекарвам хапчетата с мерло. Разбирам тревогата на д-р Филдинг, добре го разбирам; давам си сметка; че алкохолът е депресант и като такъв не е подходящ за депресивна като мен. Ясно ми е. Писала съм на тази тема — „Юношеската депресия и злоупотребата с алкохол“ — Журнал по детска психология (том 37, брой 4), Уесли Брил, съавтор. Мога да цитирам нашите заключения, ако трябва. Както Бърнард Шоу беше казал, аз често цитирам себе си; прави разговора по-пикантен. Шоу също беше казал, че алкохолът е амнезията; благодарение на която понасяме преминаването на живота. Добрият стар Шоу.

Така че спокойно, Джулиан. Не са антибиотици. Освен това смесвам лекарствата почти от една година и виж ме къде съм.

Лаптопът ми седи на кухненската маса, огрян от слънчев лъч. Отварям го, влизам в Агората, давам основни напътствия на двама новоприсъединили се, включвам се в поредния дебат за лекарствата („Никое от тях да не се приема с алкохол“ — проповядвам.) Веднъж, само веднъж, поглеждам към къщата на Ръселови. Итън е там, чатка по клавишите на бюрото си, играе компютърна игра вероятно или си пише домашното; не сърфира из нета във всеки случай, а в салона е седнал Алистър с таблет, подпрян в скута му. Семейна картина от двайсет и първи век. Джейн не е там, но няма значение. Не е моя работа. Твърде много дразнители.

„Сбогом, семейство Ръсел“ — казвам аз и насочвам вниманието си към телевизора. „Светлина от газена лампа“, Ингрид Бергман, по-секси от всякога, постепенно си изгубва ума.