Ей Джей Фин
Жената на прозореца (43)

Четиресет и три

Телефонът е на пода в кабинета, точно където го изпуснах. Почуквам по екрана, докато връщам тубичките в аптечния шкаф в банята. Винаги съм си давала сметка за суперсилата на д-р Филдинг, въоръжен едновременно с медицинска титла и кочан с рецепти, но в този случай дори той няма да може да ми помогне.

— Може ли да дойдеш? — казвам аз, щом отговаря.

Пауза.

— Какво има? — звучи разтревожена.

— Може ли да дойдеш? — Отивам в спалнята, пъхам се в леглото.

— Веднага ли? Аз не съм…

— Бина, моля те.

Отново пауза.

— Мога да стигна при теб към… девет, девет и половина. Ще ходя на вечеря — добавя тя.

Не ме интересува.

— Добре. — Лягам по гръб, главата ми потъва във възглавниците. Отвъд прозореца клоните се люлеят, разнасят листата като жарава; те святкат покрай стъклото и отлитат нанякъде.

— Сико наре ли е?

— Какво каза? — Темазепамът ми задръства мозъка. Чувствам как нервните ми връзки се скъсяват.

— Попитах те дали всичко е наред?

— Не. Да. Ще ти обясня, като дойдеш. — Клепачите ми натежават, натежават.

— Окей. Ще се видим довечера.

Но аз вече пропадам в съня.

Спя дълбоко, без да сънувам, пълна забрава, и когато бутонът на домофона забръмчава, се събуждам изтощена.