Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (8)

7.

Лахор, Пакистан

Ахмед Тадж погледна между двамата си телохранители. Тъкмо излизаха от гъстонаселения бедняшки квартал на главния път. В крайна сметка щяха да го преместят в ненабиващ се на очи „Сузуки Меран“, който да го закара до частен самолет, регистриран на името на местна нефтодобивна компания.

Почти не можеше да повярва, че планът му най-после ще се задейства. Десет години го замисляше, изпипваше всяка подробност, анализираше всяка възможна спънка. И в много отношения нещата отиваха дори по-назад във времето. Основите на това, което предстоеше да се случи, бяха заложени почти от самото му раждане.

Беше отрасъл в скромен квартал, сред мизерията, която продължаваше да е най-големият бич за Пакистан. Макар и доста влиятелен и заможен, баща му беше безличен, отстъпчив човечец, който рядко гледаше хората в очите.

Това бе урок, който се опитваше да набие в главата на сина си. Не издавай за себе си нищо, което би могло да направи впечатление. Остави другите да те подценяват. Нека безбройните самовлюбени глупаци да стоят в светлината на прожекторите, а ти остани в сянка. Така се създават империи.

Тадж отдавна губеше бройката на хората, които бяха подценили баща му. На мъжете, чиито трупове все още гниеха в земята около родния му дом.

По-късно го изпратиха в колеж в Америка. Обичаят сред богатите пакистанци по онова време беше да пращат децата си да учат в бившия потисник, Англия. Баща му обаче осъзнаваше, че британците губят влияние, а мощта на Америка нараства. Набожен мюсюлманин, той разбираше, че голямата християнска страна ще се превърне в страшен враг за последователите на Аллах, и искаше да разбере начина й на функциониране.

Тадж следва бизнес и икономика в добро, но не много известно учебно заведение във Вирджиния. Верен на уроците на баща си, винаги сядаше на последния ред в аудиторията и написваше всички верни отговори на тестовете, след което ги променяше така, че да получи крайна оценка „много добър“. Не си създаде истински приятелства, въпреки че беше внимателен към хората и умееше да се харесва. В крайна сметка успя да опознае американското общество из основи.

Това, което видя, го отврати. Жени, използващи свободите си, за да живеят като курви. Интелектуализъм, който не просто омаловажаваше Бог, а много често отричаше съществуването му. И непоправима, безкрайна арогантност.

Беше разпознал семенцата на американския упадък и сега тези семенца бяха поникнали. Както руснаците преди тях, Съединените щати получиха дълбоки рани при жалкия си опит да завладеят страни, закриляни от Аллах. Неутолимата им алчност към всичко материално бе довела до икономически катастрофи в миналото и сега историята беше на път да се повтори. И невероятното единство на държавната машина — което бе тайната на силата й — се беше изродило в жалки препирни и институционално безсилие. Това беше фундаменталният недостатък на демокрацията: властта попада винаги в ръцете на лъжци и бандити, а не при умните и силните.

След като се дипломира, Тадж се върна в Пакистан и по настояване на баща си се записа във военната авиация. Знаеше, че ключът за могъществото на Пакистан не е в частния сектор. Разбира се, парите щяха да изиграят своята роля, но душата на родината му беше армията.

Тадж се премести в снабдяването и си изгради име на способен и уставен офицер. Създаде си подходящите връзки и по-важно, елиминира съперниците си, като с хитри манипулации ги накара да се самоунищожат. В крайна сметка, това му спечели генералския пагон и Саад Хутани има глупостта да му повери кормилото на ИСИ в опит да постави организацията под контрол.

Сега невзрачният Ахмед Тадж имаше шанса да стане един от шепата мъже, управляващи света. Щеше да превърне страната си във враг на американците, пред който съперничеството по време на съветския период щеше да им се стори детска игра.

Това дори трябваше вече да е факт. Но както често става, даже най-внимателно обмислените планове могат да бъдат смутени от неочаквани събития. Например действията на Ахтар Дурани.

Дурани беше надменен, жесток и много амбициозен човек. Внушаваше страха, необходим, за да управлява „Южното крило“ на ИСИ, и беше удобен инструмент, за да предпази Тадж от евентуални непредвидени последствия от действията му.

Дурани беше помогнал много за укриването на Осама бин Ладен, което позволи на саудитците да поддържат „Ал Кайда“ жизнена много по-дълго, отколкото иначе би било възможно. Координираше съпротивата срещу американските сили в Афганистан и следеше бунтовническите групировки на територията на Пакистан. Нещо по-важно, държеше бунтовниците под контрол и не допускаше да провеждат атаки на територията на Пакистан без съгласието на ИСИ.

Сдушаването на Дурани с Рикман дойде като рядка изненада. За щастие Тадж следеше внимателно всички висши функционери в ИСИ. Именно благодарение на това разбра за Рикман и реши да забави осъществяването на плановете си. Информацията, която притежаваше агентът на ЦРУ, беше безценна — придобивка, която Тадж никога не си беше представял, че ще има, когато започваше да крои плановете си.

Първата му реакция бе да се отърве от Дурани и да хване Рикман още при пристигането му в Пакистан. После обаче размисли и осъзна, че би било грешка. Рикман беше прекалено хитър, умът му — прекалено извратен. Дори при интензивен разпит би било невъзможно да отсееш истината от лъжите.

Тадж нямаше друг избор, освен да чака американецът да разкрие онова, което знае. Тънкостта беше да улучи подходящия момент, когато да се покаже на светло. Макар да бяха сходни, целите им с Рикман не съвпадаха съвсем.

Рикман искаше да накаже ЦРУ, а Тадж — да го подчини. Добереше ли се до онова, което Рикман знаеше — енциклопедичните му знания за всеки информатор, предател и двоен агент в региона — щеше да има възможността да овладее огромната разузнавателна мрежа, без Айрини Кенеди да заподозре нищо. Преди да остави ЦРУ да се сгромоляса под тежестта на собствените си грехове, той щеше да изсмуче силите му. Щеше да направи ИСИ, вече напомпана с американски долари, най-страховитата разузнавателна служба в историята.

За съжаление заради глупостта на Дурани и жестокостта на Рап ситуацията се усложни. В крайна сметка обаче така стана по-добре. Във всяка катастрофа има възможност.

Беше наблюдавал достатъчно Рикман, за да знае, че агентът предвиждаше вероятността да бъде убит и е взел мерки да съхрани информацията, която толкова внимателно бе събирал. Онази вещица Кенеди несъмнено бе впрегнала всички сили на организацията си да открие файловете, но имаше един съществен недостатък. ЦРУ едва започваше търсенето, докато хората на Тадж почти бяха завършили своето.