Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (20)

19.

Швейцария

Мич Рап направи демонстративно движение, сякаш включваше микрофона, разположен под брадичката му. Всъщност той бе включен през цялото време и предаваше на честотата, която приемателят на Гоулд не ловеше.

— Джо. Засече ли ни вече?

— Още не.

Това може би беше добре. Маслик се бе разположил нависоко и въпреки че специално се опитваше да ги засече, все още не можеше да ги види. В такъв случай хората на Обрехт със сигурност все още не подозираха какво се случва около стената на имението.

Слизането от хълма до това място им отне повече време, отколкото бе изчислил Уикър, но Рап го очакваше. Гоулд се движеше умело — пет крачки зад него, Рап не забеляза нито една грешка — но не беше много бърз. Откакто бе напуснал Френския легион, професионалният убиец действаше най-често в градска среда. Затова не можеше да се очаква, че ще поддържа темпото на жилавия бивш тюлен, който пълзеше из джунглите едва ли не от бебе.

Гоулд се провря между две дървета и Рап го последва. Изведнъж си спомни за Ана. За смелостта, която бе проявила при операцията в Белия дом. Спомни си дълбоките й зелени очи. Колко различен щеше да бъде животът, ако беше жива.

Рап мина през дърветата и отново обувката на Гоулд се появи пред погледа му. В съзнанието си обаче той видя бялата фасада на къщата на убиеца в Нова Зеландия и отражението на слънцето в океана отдолу.

Какъв контраст с мизерния апартамент, който Рап наричаше свой дом. Бе започнал да строи нова къща в покрайнините на Вашингтон малко преди смъртта на Ана. Или по-точно малко преди мъжът, движещ се сега пред него, да я убие при неуспешен опит да го ликвидира. Строителните работи веднага спряха заедно с всички други начинания в живота на Рап.

Обгорените останки на старата му къща още стояха. Кенеди и Майк Неш се опитаха да го убедят да разчисти терена и да го продаде, но засега той не събираше куража да го направи.

В светлината на всичко това защо все още се колебаеше какво да прави с Луи Гоулд? Защо бе пропуснал всички възможности да го очисти?

Том Люис, щатният психолог на ЦРУ, предпазливо му намекна един възможен отговор: когато погледнеше французина в очите, Рап виждаше себе си. Разбира се, той отхвърли тази теория като врели-некипели, но не можеше да отрече, че в думите на Люис има доста логика.

Пред тях се появи малко каменисто възвишение и Рап се скри зад него. Входът на тунела беше само на няколко метра напред, но този участък бе открит.

— Джо — каза Рап по радиостанцията, — намирам се при ориентир Е3. Погледни два метра зад него.

Опря крак в основата на тънка фиданка и леко я разклати.

— Видях ви — веднага докладва Маслик.

— Някакво присъствие наблизо?

— Красив млад елен на няколкостотин метра на запад. Нищо друго.

Рап пропълзя на лакти, за да скъси дистанцията с Гоулд. Духаше лек ветрец от запад, което означаваше, че еленът няма да се подплаши от миризмата им.

Преодоляването на последните метри им отне мъчително дълго време, но най-сетне двамата мъже лежаха пред входа на пещерата. Гоулд пропълзя през тесния отвор. Рап вмъкна главата си и изчака очите му да свикнат с тъмното.

Французинът измъкна един камък от стената и отдолу се показа електронната ключалка, за която бе казал. Погледна за момент Рап, преди да започне да въвежда кода.

— Стискай палци.

Рап внимателно следеше движенията му, за да се увери, че последователността на цифрите е същата, която Гоулд беше посочил по-рано във фермата. Не очакваше, че закоравял лъжец като него ще допусне такава очевидна грешка, но беше решен внимателно да следи всяко негово действие.

Чу се изщракване и Гоулд натисна ръждясалата стомана в дъното на пещерата. Тя хлътна навътре и зад нея се видя слабо червено аварийно осветление.

Рап намести 45-калибровия „Кимбър“ на Хърли в кобура на гърба си и отново включи микрофона.

— Влизаме в тунела. Засечи десет минути, докато проникнем в имението.

— Прието — отговори Колман.

— А Стан?

— Чака, чака и пак чака — едва доловимо се чу отговорът.

Новината не беше добра. Задачата на Хърли бе да локализира Обрехт в сградата. Претърсването на стая по стая не беше част от плана за бързо влизане и евакуация.

— Прието. Направи каквото можеш, Стан. Ние действаме.