Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (25)

24.

Рим

Кабир Гадаи погледна телефона си и го остави на масата. На дисплея все още се виждаше дъщерята на Изабела Акорсо в центъра на оптическия мерник, както и преди четиридесет минути.

Той изпита нетипично чувство за тревога, което се разпространяваше бавно от корема към крайниците му и караше ръцете му леко да треперят. Досега животът му бе поредица от внимателно изпипани планове и успехи. Сега от самото начало на операцията не владееше нещата. Едно е да се доверяваш на Бог, но съвсем друго е да разчиташ на намесата му в твоя полза. Аллах би могъл да го сметне за арогантност и да накаже виновника.

Бианка Акорсо бе тийнейджърка с много предвидими навици и Гадаи беше уверен, че ще остане седнала с приятелите си още точно седемнайсет минути. Тадж бе сигурен, че за толкова време майка й ще се върне с файловете, но беше пълна идиотщина да нямат резервен план, в случай че не стане така.

Най-логичното решение беше Гадаи да се върне спешно в Пакистан, но работеше за Тадж достатъчно отдавна, за да съзнава, че това не е допустим ход. Прибереше ли се без файловете на Рикман, щеше да сложи началото на собственото си падение. Не веднага, разбира се. Тадж беше твърде хитър тактик, за да го направи открито. Но преди да изтече и година, Гадаи щеше да бъде обвинен в държавна измяна или ликвидиран от талибаните, служещи на началника му.

Ако Акорсо не се появеше в близките двайсет минути, това можеше да означава само че се е свързала с италианските власти. В този случай Гадаи трябваше да бяга. Нямаше да може да се върне в родината си. Никога повече нямаше да види синовете си. Животът му щеше да се превърне в едно безкрайно бягане от наемниците на Тадж.

Слушалката в ухото му избръмча и той натисна копчето за приемане.

— Казвай.

— Влезе във фоайето.

— Признаци за полицейско присъствие?

— Не.

Гадаи издиша облекчено и отиде при вратата. Не можеше да се отрече, че колкото и големи да бяха рисковете, крайната цел напълно ги оправдаваше: да стане вторият човек след Тадж начело на първата ислямска свръхсила в съвременния свят. Щеше да получи възможност да играе основна роля в разпространението на исляма по цялата планета по начин, който никой досега не си беше представял. И това пред ужасените погледи на американците.

Гадаи надникна през шпионката към вратата на стая 200, намираща се точно отсреща в коридора. Скоро мисията му щеше да приключи с успех, опита да се самоуспокои. Тадж за пореден път щеше да се окаже прав. Макар жесток и непредсказуем, той бе велик мъж, любимец на Аллах.

— Качва се по стълбите — каза гласът в слушалката. — Двайсет секунди. Няма друга активност.

След няколко секунди Акорсо се появи в полезрението му. Носеше хартиен плик под мишница. Застана с гръб към него и почука плахо на вратата на празната стая.

— Все още ли е чисто? — попита той по микрофона.

Хората му наблюдаваха паркинга, фоайето и всички подстъпи за втория етаж.

— Да, господин капитан.

Гадаи отвори вратата.

— Изабела.

Тя се обърна и на лицето й се изписа страх и изненада.

— Влизай — заповяда той, като нарочно внимаваше да не издава никакви подробности.

Ако жената носеше микрофон, полицаите щяха да предположат, че влиза в стая 200, а не в отсрещната.

Акорсо влезе и той затвори вратата след нея.

— Носиш ли каквото поисках?

Тя кимна кратко и му подаде плика.

Гадаи седна на бюрото, което бе преместил далеч от закрития със завеси прозорец, и скъса хартията. Извади флашката, намираща се вътре, пъхна я на лаптопа си и докато информацията се записваше, погледна единствения лист, който беше заедно с нея в плика.

Писмените указания бяха малко по-сложни, отколкото бе очаквал. Бяха посочени имената на файловете, както и няколко различни сценария с различен график на изпращане.

— Втория сценарий ли следвате? — попита пакистанецът.

Акорсо кимна. По горната й устна бе избила пот.

— Получихме имейл, че Ахтар Дурани е мъртъв. След като клиентът не ни се обади, изпратихме файл D-6 на трето число на месеца.

Той кимна небрежно. Във въпросния файл явно се съдържаше информацията за руския двоен агент в Истанбул. Следващият файл, който трябваше да бъде изпратен във вторник, бе R-12. Какви разкрития съдържаше? Самоличността на високопоставен информатор? Списък на корумпирани чиновници? Доказателства за нередности в ръководството на ЦРУ? Нямаше как да не му стане любопитно.

— И изпращате файловете на имейл адресите, посочени в указанията?

— Да.

— Отваряли ли сте някой от файловете?

— Закодирани са.

— Знаете ли кой е клиентът?

— Не съм го виждала. Обажда ми се по телефон веднъж седмично и ми казва една от паролите, изброени в листа с указанията.

Гадаи погледна списъка на файловете от флашката и го обхвана още по-силно въодушевление. Бяха очаквали да са двайсет-трийсет, а те бяха стотици. С колко информация е разполагал Рикман? Какво ниво на достъп е имал? Възможно ли бе Тадж да се окаже прав? Възможно ли беше това невзрачно записващо устройство да съдържа средството за унищожаване на Централното разузнавателно управление?

— Има ли резервно копие на информацията?

— Да.

— Кой в кантората обслужва този клиент?

— Ами дъщеря ми? Казахте…

— Казах, че няма да й се случи нищо, ако правиш каквото ти кажа. Но ти не отговаряш на въпросите ми, нали, Изабела?

Бузата й леко потрепна от гневно стискане на зъби, но това бе жалък опит да покаже характер. Тя бе просто една уплашена жена, неспособна дори да задържи съпруга си. Щеше да направи каквото й кажат.

— Резервните копия в кантората ли са? — повтори Гадаи. — Казвай бързо. На дъщеря ти не й остава много време.

— Не. Главният съдружник може би има все още оригинала на инструкциите, защото секретарката му направи това копие за мен. Файловете са на централния компютър на кантората. Информацията от него се записва на резервен диск всяка вечер.

— Има ли начин да ги изтриеш и от личния си компютър, и от главния?

Тя не отговори веднага. Гадаи остана втренчен в нея, докато секундите летяха.

— Да. Има начин да се направи. Понякога има клиенти, които се прехвърлят към друга кантора и искат цялата им информация да се заличи от компютрите ни.

— Много добре. Слушай сега внимателно, Изабела. Искам да заличиш всичко, свързано с тази поръчка, от системата. Искам да изглежда така, сякаш тази информация никога не е съществувала.

За негова изненада тя поклати глава:

— Какво ще стане, ако клиентът уведоми кантората, че файловете не се изпращат? Какво ще направите на дъщеря ми тогава?

Гадаи се усмихна успокояващо:

— Никой няма да ги уведоми. Клиентът ти е мъртъв. Забрави за този случай, Изабела. Когато файловете бъдат изтрити, и кариерата, и дъщеря ти ще бъдат извън всякакъв риск.

Разбира се, лъжеше. Не можеше да остави жената жива. Но думите му имаха за цел да я успокоят и тя наистина се отпусна леко.

— Хайде, връщай се на работа сега. Довечера пийни чаша вино. Отдели повече внимание на Бианка. Обещавам, че повече никога няма да ме видиш. Щом файловете бъдат заличени, всичките ти проблеми ще свършат.