Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (49)

48.

Белият дом

Карл Ферис гледаше Белия дом през прозорците на спряната с работещ двигател лимузина. Всичко изглеждаше спокойно, виждаха се само агенти на Сикрет Сървис и кучета, патрулиращи наоколо.

Когато набираше номера на сателитния телефон в тази обстановка на засилени мерки за сигурност, на челото му се появиха капчици пот, но Тадж го беше уверил, че връзката е толкова добре кодирана, че на практика никой не може да я дешифрира. Защо да се съмнява в думите му? Директорът на ИСИ разиграваше американските разузнавателни служби повече от десетилетие.

Както очакваше, Тадж вдигна при първото иззвъняване.

— Предполагам, че срещата мина добре?

Ферис погледна, за да се увери, че преградата между него и шофьора му е затворена, и отговори:

— По-добре, отколкото очаквахме. Тази фригидна кучка се изложи повече пъти, отколкото мога да преброя. Рикман я държи в шах. Не се налага да си мръдна пръста. Великата Айрини Кенеди ще бъде погубена от един мъртвец.

— Президентът не поиска ли оставката й?

— Не, но скоро ще я поиска. Неизвестно защо, все още има доверие в нея, но няма да направи политическо самоубийство. Никой не знае какво има в тези файлове, а той си дава сметка, че следващият, който бъде публикуван, може да събори управлението му. Отричането няма да му помогне. Щом американците разберат какво всъщност представлява ЦРУ — а именно банда психопати, които се мислят за по-велики от закона — той ще иска да се дистанцира колкото може повече от нея.

— Разочарован съм, че я е оставил в Лангли, но се доверявам на преценката ви — увери го Тадж. — Докато тази жена и Мич Рап са там, няма да можем да изградим отношения на доверие и приятелство между нашите две страни. Искрено вярвам, че вие и президентът Хутани ще сте тези, които ще запишат имената си в историята като основоположници на мира в региона. С нетърпение чакам да ви видя, когато дойдете с делегацията на секретар Уика.

Връзката прекъсна и Ферис прибра телефона в куфарчето си. На американския народ му беше писнало от постоянните войни и своеволията на Агенцията за вътрешна сигурност. Това бяха най-правилните действия в най-правилния момент. Заедно с пакистанските пари, тайно захранващи касите на кампанията му, това бе платформата, която трябваше да представи на партията си, за да спечели номинацията за президент. Влезеше ли в Овалния кабинет, щеше да вади зъбите на ЦРУ един по един. Америка и Пакистан щяха да спрат шпионската война помежду си и да обединят сили. Младото им сътрудничество щеше да му позволи нещо, което никой от предшествениците му не бе успял да направи — да стабилизира Близкия изток.

На стъклото се почука и Ферис вдигна очи. Шофьорът му сочеше една жена, слизаща по стълбите на Белия дом.

Ферис отвори прозореца, но не слезе.

— Може ли за момент, директор Кенеди?

Тя забави крачка, обърна студените си очи към него, после се усмихна престорено. От всички хора, които Ферис бе срещал през живота си, нея мразеше най-много. Именно невероятното умение да преценява хората му бе помогнало да се издигне толкова бързо в политическата йерархия. Тази жена не издаваше нищо. Дори под смразяващия поглед на американския президент — вероятно единствения й останал съюзник — Кенеди бе запазила свръхестественото си хладнокръвие.

Тя даде знак на шофьора си да изчака.

— Разбира се, сенаторе.

— Заповядайте да поговорим вътре.

Той се дръпна, за да й направи място. Тя се качи и затвори вратата. При нормални обстоятелства Ферис би се приближил малко повече, за да я накара да се почувства притисната от едрото му тяло, но в този случай трикът щеше да се обърне срещу него. Тази жена го тревожеше, а близостта й с Мич Рап превръщаше тази тревожност в истински страх. Ферис се вбесяваше, че двама души са способни да го накарат да се чувства така. Той бе бъдещият лидер на свободния свят, а Рап — един обикновен бандит.

— Май късметът се обърна — отбеляза Ферис.

Кенеди не коментира забележката му. Тя познаваше много мъже, но при твърде малко от тях патологичната самовлюбеност достигаше такива висоти. Липсата на мандатност позволяваше на политиците да заемат постовете си достатъчно дълго, докато властта изкриви съзнанието им, и Ферис беше най-яркият пример за това. Егото му бе пораснало толкова, че пипалата му бяха обхванали целия му разум. Караше го да вярва, че той е Америка. Че това, което е добре за него, е добре и за страната. Че увеличаването на личното му влияние е жизненоважно за нейното оцеляване.

Ферис можеше да оправдае всичко въз основа на всеобхващащата заблуда, че той и никой друг трябва да управлява всеки аспект на американския живот. Идеята, че може да греши или че в чуждото мнение може да има нещо разумно, му беше толкова далечна, че искрено се удивяваше, ако някой дори намекнеше за такава вероятност. В съзнанието му нямаше жертва, която не може да се направи, за да бъде защитен привилегированият му статус. Стига друг да се жертва.

— Дадох копия на имейлите между мен и Ахтар Дурани на адвокатите и новите ми пиар консултанти. Имейлите, с които ме заплашвахте. Хората ми не виждат проблем в никой от тях. Чуждестранен държавен служител е подал жалба срещу ЦРУ и аз съм започнал разследване. Сега знам, че ме излъгахте. Че всъщност Рикман е предател. И изглежда, че решението, което съм взел, е било съвсем основателно.

— Предполагам, че казвате всичко това с някаква цел, сенаторе.

Той се усмихна:

— Мога още днес следобед да свикам пресконференция, да призная връзката си с Дурани и после да ви нападна с цялата си огнева мощ. Но понеже корабът ви вече така и така потъва, не мисля, че ще издържите дълго. Изглежда, че вече не можете да се криете зад полите на президента.

— Ще признаете ли също за контактите си с Ахмед Тадж?

Ферис явно очакваше въпроса:

— Защо да нямам контакти с него? Той е свидетел на своеволията на ЦРУ, включително, както подозирам, на извършеното от вашите хора убийство на началника на неговия външен отдел. Дори ако се стигне до парламентарно разследване, ще го поканя за свидетел.

Ферис не беше особено интелигентен, но имаше достатъчно ум, за да назначава способни хора. Тя бе убедена, че голяма част от финансирането му идва от Пакистан и че съвсем скоро ще може да го докаже. Разкритието, че политическата му кампания се подкрепя от нестабилна ислямска ядрена сила — дори адвокатите му да успееха да го изкарат законно — щеше да навреди непоправимо на амбициите му. Засега обаче Кенеди не каза нищо.

— Мич Рап заплаши не само живота ми, а и живота на един от служителите ми. Сега се давите в аферата „Рикман“. Истинската същност на ЦРУ ще бъде разкрита. Не мисля, че е разумно от ваша страна да хвърляте камъни.

Телефонът й завибрира в джоба и тя го извади. Докато беше в Белия дом, можеше да получава само обаждания от Мич, Майк Неш и Маркъс Дюмон.

— Извинете за момент.

Съобщението бе написано в краткия, но емоционален стил на Дюмон:

ПИПНАХ ГО!!!!! СЪРВЪР В РУСИЯ!

ОТИВАМ НА СРЕЩА С МИЧ И СКОТ НА ЛЕТИЩЕТО

Накрая имаше три емотикона: човече с черни очила и две ръце с вдигнати палци от двете му страни.

— Приятно ми беше да си побъбря с вас, сенаторе, но за съжаление, имам да свърша нещо.

Тя посегна към вратата, но Ферис стисна китката й.

— Много сгрешихте, като застанахте срещу мен, Айрини. Когато стана президент, ЦРУ ще бъде поставено под политически контрол и Мич Рап ще прекара остатъка от живота си в опити да избегне затвора. Въпросът е какво ще стане с вас. Можете да ми се противопоставите и да свършите като него или да бъдете добро момиче и да се оттеглите с пенсия и работа във високоплатения частен сектор. Ако сте умна (а знам, че сте), ви съветвам да помислите какво бъдеще предпочитате.