Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (15)

14.

Фермата, Западна Вирджиния

Луи Гоулд се преструваше, че изучава огромния макет на имението, но всъщност наблюдаваше мъжете в стаята. Трябваше да запази хладнокръвие. И най-малката грешка можеше да му струва живота.

Майк Неш, за когото наемният убиец знаеше съвсем малко, беше излязъл. Така Гоулд остана в компанията на трима души. Стан Хърли не беше просто стар, той бе динозавър. Трудно можеше да разграничиш легендата от реалните факти за миналото му, но дори само половината от това, което се говореше, да беше вярно, навремето дъртакът със сигурност е бил много опасен. Сега обаче бе просто една торба кокали, със суха кашлица и изразено накуцване. На Гоулд нямаше да му е лесно да приеме сериозно това изкопаемо, но и съвсем да го пренебрегне би било непредпазливо.

Колман беше друга работа. Наближаваше петдесетте, но все още изглеждаше като издялан от камък. Като бивш тюлен беше естествено да играе ролята на главен оперативен агент. Фактът, че Рап го е взел в отряда си, говореше, че Колман е изпъкнал с качествата си в организация, която взема само хора с изключителни способности. Разликата беше като между квалификация за олимпийските игри и спечелване на златен медал. Ако имаше някакви слабости, те бяха само психологически. Падаше си малко бойскаут — вярваше твърде много в Бог, родината и бойното другарство.

Накрая Мич Рап. Този тип не се вместваше в нито една категория. Нямаше видими физически или душевни слабости. Движеше се от невероятни инстинкти, нито за миг не се колебаеше, не изпитваше угризения. Зад гърба му стояха десетилетия на опит и обучение. Накратко, един от най-опасните мъже на света.

Въпреки всичките си велики умения тримата убийци слушаха внимателно всяка дума на Гоулд. Лесно можеше да се подлъже и да започне да се държи с тях като с идиоти. Да позволи на подплатената с основателно самочувствие арогантност да го подлъже и да ги възприеме като обикновени цели.

В миналото двукратно се беше опитал да убие Рап и не успя, въпреки че и двата пъти имаше елемент на изненада. Гоулд усети, че започва да търси свръхестествени обяснения, и се опита да спре тази тенденция. Забравеше ли с кого си има работа, щеше да свърши с куршум в главата.

— Знам, че планираш това от момента, в който си започнал да работиш с Обрехт — каза Рап. — Какво имаш?

Гоулд имаше напълно завършен план, от начало до край. По ирония идеята бе изцяло на Лео Обрехт — човека, за когото Рап погрешно си мислеше, че е целта на тази операция.

Работата ще се извършва предимно в дома на собственика в Швейцария. Искаме да използваме най-очевидния път за отсяване.

Обрехт знаеше, че от ЦРУ искат да го заловят, и беше стигнал до извода, че нямат друг избор, освен да нападнат имението му. Очевидно се надяваше Гоулд да ги убеди да проведат операция, използвайки най-очевидната стратегия. Той лесно можеше да им я пробута, особено на Колман. Военните разглеждаха всяка бойна ситуация по предсказуем начин и бившият боец от флота със сигурност имаше голяма склонност към принципа НПГ: „Направи го просто, глупако“.

Гоулд взе една от щеките за билярд и посочи скалисто възвишение западно от желязната порта на имението.

— Това е най-високата точка в района и се намира на много удобно място. Разстоянието до стената е над шестстотин метра, а онзи хребет на юг обикновено спира вятъра. Добра снайперистка позиция.

Колман кимна:

— Хората ми ходиха там. Това е единственото място, което е достатъчно високо, за да даде добра видимост към стената, и има пряка линия за стрелба през вратата. Има добро прикритие и много възможни пътища за евакуация.

— Ами тунелът? — попита Хърли.

— Изпратих Уил да се промъкне дотам и да погледне. Намерил е входа, но не е влязъл, в случай че има сензори. Ако съдим по снимките, които е направил, вратата е стоманена. Няма как да разберем колко е дебела и няма очевиден начин да се отвори.

— Има скрита клавиатура с дванайсетцифрен код — обясни Гоулд. — Говорих с човека, който я инсталира, и го убедих да въведе резервна комбинация. Тунелът излиза зад една етажерка в мазето на Обрехт.

— Убедил си го? — не пропусна да отбележи Колман.

Истината бе, че Обрехт даде на Гоулд личен код, който можеше да се активира временно, ако се наложи наемният убиец да влезе в имението.

— Хората стават много сговорчиви, когато им пъхнеш дуло на пистолет в устата.

— Вярно е — съгласи се Хърли, като надигна чашата с бърбън.

Гоулд посочи входа на тунела на макета:

— Предлагам двамата с Мич да влезем оттук няколко минути преди пет.

— Защо пет? — попита Рап. — Все още е светло.

— Да, но тогава всички разпускат. Обрехт внимава никога да не прави нещо по график, когато е навън, но в имението се чувства в безопасност. Доколкото знам, всеки ден точно в пет отваря бутилка скъпо френско вино и запалва кубинска пура в кабинета си. Там ще го хванем, ще го измъкнем през тунела и до час вече ще сте го натоварили в самолета.

Гоулд задържа погледа си върху лицето на Рап, но изражението на американеца бе непроницаемо. Дали се хвана на примамката?

— Доколкото имам наблюдения, снобите, които пият скъпо вино, избират бутилката според настроението си — каза Рап. — Така няма ли опасност да го засечем в мазето малко преди пет?

Това бе поредното напомняне защо не трябва да подценява убиеца от ЦРУ. Гоулд би задал същия въпрос, но не беше сигурен, че щеше да се сети толкова бързо.

— Добър аргумент, но Обрехт има допълнителен охладител за вино, инсталиран в дневната. Когато пие, взема бутилките оттам. А кога го зарежда, нямам представа, даже да има определен час.

— Дванайсетте телохранители, като засякохме, през повечето време стоят навън — отбеляза Рап. — Има ли постоянна вътрешна охрана, за която не знаем?

— Не, поне доколкото съм видял. Обрехт не обича да го безпокоят и държи само няколко прислужници, които са обучени да не му се пречкат. Но щом казвате, че е наел допълнително хора, не мога да се закълна.

— Мисля, че има голяма вероятност да си прав — каза Колман. — Постоянно наблюдаваме прозорците и досега не сме засекли никого, който да не ни е познат от основния охранителен екип.

— Значи имаме дванайсет мъже, разположени през повечето време отвън — обобщи Хърли. — Всички са добре въоръжени, опитни и в добри отбранителни позиции. Всички са наети наскоро, следователно на никого няма да му е скучно или да е с намалена бдителност. Ситуацията не е много благоприятна за нас.

— Така е — съгласи се Гоулд. — Повярвайте ми, никак не ми харесва, че ще съм част от двучленен екип и ако нещо стане, дванайсет мъже с автомати ще хукнат да стрелят по нас. Но не виждам много други варианти.

Тримата мъже срещу него се спогледаха за момент. След малко Рап каза:

— Тричленен.

— Моля?

— Няма да си част от двучленен екип. А от тричленен. Преди няколко дни Хърли позвъни на вратата на имението и даде на един от телохранителите на Обрехт фалшива визитна картичка от Интерпол. Каза да предадат на банкера, че от организацията искат да говорят с него. Преди малко се обади секретарят на Обрехт да уговори среща в имението за вдругиден.

На лицето на Гоулд се появи тънка усмивка. Но не по причините, поради които се засмяха другите трима мъже.

Личното и професионалното досие на кандидатите ще се проверява чрез Интерпол.

Това изречение в „Поуст“ го беше озадачило. Сега му стана кристално ясно. Обрехт се беше досетил кой е мнимият агент от Интерпол и бе готов да го посрещне.

— В колко часа е срещата? — попита Гоулд, като още обмисляше как това ново развитие на нещата ще повлияе на плана му.

— В три — отговори Рап.

Това беше идеално. Мисията му вече изглеждаше като детска игра. Сега Обрехт и хората му знаеха не само „очевидния път“, по който Гоулд щеше да влезе, а и в колко часа щеше да стане това.

— Така става още по-добре — каза след малко наемният убиец. — Той ще покани Стан в кабинета си, който е по-лесно достъпен откъм тунела, отколкото дневната. Освен това ще имаме трети човек, когото никой няма да очаква. По дяволите, ако се наложи, дори може да вземем Стан за заложник.

— Да бе, за да ме използваш като жив щит ли? — измърмори Хърли. — Забрави.

— Довери ми се, деденце. Нищо няма да ти се случи.

Хърли се нахвърли да го бие, но Рап го задържа.

Французинът не помръдна от мястото си, ухили се широко. Вече не му се вярваше как се нареждат нещата. Всичко работеше в негова полза. Започваше да чувства пръста на съдбата. Той щеше да бъде човекът, убил Мич Рап.

— Внимавай — каза Гоулд, като се наведе над пластмасовия макет на имението на Обрехт. — Да не счупим някой кокал, преди да сме тръгнали.

— Говори, говори. Докато все още можеш — изсъска Хърли.

Гоулд се засмя и отиде при бара.

— Може би трябва да обсъдим какво ще получа, когато свърша работата — отбеляза, докато си вадеше бира от хладилника.

— Мисля, че вече го обсъдихме — каза Рап и другите го погледнаха.

— Няма да ме убиеш, това ли само? Не ми изглежда достатъчно за предаването на човек като Лео Обрехт.

— На мен даже ми изглежда много — намеси се Хърли.

Гоулд погледна стареца и отви капачката на бирата. Отново си помисли, че тая развалина от старческия дом ще бъде като черешка върху трупа на Рап. Ако убиеше двамата наведнъж, името му щеше да се споменава в професионалните среди още сто години. След като помисли обаче, реши, че може би ще е по-добре само да го осакати. Да го остави да прекара краткия остатък от живота си в инвалидна количка, знаейки, че дори не е бил достоен да бъде застрелян.

— Ако си спомням добре, Кенеди спомена нещо от рода да ме оставите като нещатен сътрудник.

Рап не отговори веднага. Само се втренчи в убиеца със зловещите си черни очи. Гоулд не искаше да отмести поглед, но усети, че волята му го напуска.

— Обаче аз не съм споменал такова нещо — каза най-сетне Рап. — Единственото, което ти предлагам, е шанс да се върнеш при жена си и дъщеря си. Ако приемеш само една поръчка още, няма да доживееш да си вземеш парите.

— Мисля, че човек с моите умения може да ви бъде полезен.

Разговорът беше безсмислен, но той не искаше да отстъпва. Кого се опитваше да заблуди Рап? Оцеляването му в Афганистан беше чист късмет. Ако поръчителят на Гоулд не го беше предал, великият Мич Рап сега нямаше да е между живите. А пък оцеляването му от взрива в дома му преди години беше резултат от щастлива случайност и прекалено сложните приготовления, които Гоулд бе направил, за да замаскира убийството като нещастен случай.

— Чуй ме добре, Луи. Приеми сделката. Гледай как дъщеря ти расте. Доживей дълбока старост заедно с жена си. Стан е прав. Това е много.