Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (24)

23.

Рап пълзеше на лакти и колене в червената светлина от аварийните крушки. След сравнително широкия вход тунелът се беше стеснил до метър на ширина и около шейсет сантиметра височина.

Още от дете Рап имаше лека клаустрофобия и през годините, докато се биеше на открити терени из Америка и Близкия изток, тя само се беше влошила. Причината бе разбираема: бързината, издръжливостта и точността, които му даваха превъзходство в такива ситуации, не вършеха работа в тесни пространства.

Близостта на краката на Гоулд до лицето му — толкова, че подушваше миризмата на гумените му подметки, го успокояваше до известна степен. Ако някой ги нападнеше от страната на имението, французинът, без да иска, щеше да му послужи като щит. Още по-важно — тунелът бе толкова тесен, че Гоулд не можеше да се извърти към него.

— Виждам изхода — каза французинът и шепотът му проехтя в тясната галерия. — След двайсет метра.

Рап стисна по-здраво глока си. След малко стигнаха до стоманена преграда, покрита с тънък слой ръжда. Намериха клавиатура, подобна на онази във входа на тунела, и Гоулд въведе друга дълга комбинация. След секунда се чу тихо бръмчене на електромотор.

Рап спусна очилата за нощно виждане от каската пред очите си. Тази усъвършенствана система бе комбинация от усилвател на светлината като при стандартните модели, и топлинни сензори. При нормални обстоятелства той нямаше да носи толкова обемиста екипировка, но в мазето имаше достатъчно неизвестни, за да оправдаят вземането й. Тестовете във Фермата бяха показали, че уредът осигурява добра видимост, като същевременно очертава топлинните силуети на евентуалните човешки цели.

— Готов ли си, Мич?

— Влизаме.

Гоулд блъсна стоманената врата и се изстреля през отвора от другата страна. Изтърколи се сръчно надясно, а Рап — вляво, както бяха планирали.

Светлоусилвателната функция на уреда за нощно виждане едва действаше заради почти пълния мрак в подземието. Термичният сензор улавяше леки вариации в температурата, но ако изключим Гоулд, който светеше в оранжево, всичко друго бе в пастелни оттенъци на зелено. Рап бе принуден да се движи по-бавно, отколкото му се искаше, за да избегне вдигането на шум, но бързо се добра до една преобърната бъчва. Гоулд за малко не се спъна, но успя да заобиколи препятствието и се скри зад нещо, което приличаше на стара преса за грозде. Рап забеляза размазано червено петно в периферията на зрителното поле, но не си направи труда да провери какво е. Най-вероятно плъх.

Иначе помещението беше празно. Не се чуваше никакъв шум. Не се виждаше движение. Изглеждаше, сякаш от години никой не е влизал тук. Рап насочи за момент пистолета към тъмна дупка в стената, вероятно древен кладенец, после заобиколи бъчвата от лявата страна. Даде знак на Гоулд и той предпазливо се промъкна до купчина боклук. Продължиха приклекнали по този начин до основата на стълбището, водещо към самата къща.

Гоулд посочи надясно към правоъгълен отвор в стената, който се виждаше в синьо на уреда за нощно виждане. Това бе студената стоманена врата за бронираната стая на Обрехт.

Докато Рап му пазеше гърба, французинът изтича и изстиска малко епоксидна смола в тесния процеп между вратата и касата. Не беше последният писък на модерните технологии, но бе достатъчно ефикасно, за да не може банкерът да влезе в скривалището си, ако хукне да се спасява. Сега единствената му възможност бе да избяга през тунела, а в другия край го чакаше Джо Маслик с отворени обятия.

Гоулд се върна и тръгна по стълбите. Рап го последва на няколко крачки отзад. Вдигнаха уредите за нощно виждане и свалиха каските си, щом светлината, идваща от вратата на мазето, стана достатъчно силна, за да виждат. Рап ги скри под купчина мръсни парцали на площадката, а Гоулд пъхна под вратата оптичен кабел със закрепена на края му камера. Образът се появи на телефона на Рап и беше точно това, което се надяваше да види — празен коридор.

Той включи микрофона си и каза тихо:

— Излизаме от мазето на приземния етаж. Стан, дай сведения.

Не получи отговор.

Това бе един от неизбежните недостатъци на плана. Мълчанието на Хърли можеше да означава, че е мъртъв и двамата с Гоулд могат да попаднат на засада или че е с Обрехт и не може да отговори в момента.

— Скот. Докладвай.

— Извикаха Стан на среща с Обрехт, докато бяхте извън обхват. После връзката прекъсна. Готови сме за действие.

— Прието. Стан, ако ме чуваш и си в кабинета на Обрехт, опитай се да включиш микрофона.

След няколко секунди от слушалката се чу гласът с изразен немски акцент на банкера:

— Накарах хората си да проверят тази информация и мога да ви уверя, че моята банка не…

Връзката прекъсна и Рап даде знак на Гоулд, че всичко е наред. Хърли беше там, където се очакваше да бъде, но не можеше да комуникира, освен за кратко да натиска копчето на микрофона.

Гоулд предпазливо отвори вратата и двамата с Рап се промъкнаха в коридора. Главното стълбище беше наляво, но то бе най-централно разположено в къщата и се виждаше добре от най-малко шест прозореца. Тръгнаха надясно, минаха покрай кухнята и стигнаха до тясното стълбище за прислугата. Гоулд насочи пистолета си нагоре, докато се качваха; Рап следеше фланга.

Качиха се до горната врата. Гоулд направи бърза проверка с миникамерата и излязоха. Когато стигнаха до средата на коридора, изведнъж чуха женски глас, който пееше. Двамата мъже се вмъкнаха в една спалня и долепиха гръб до стената до полуотворената врата.

От всички стаи, които можеше да почисти в голямата къща, камериерката избра точно тази.

Гоулд насочи снабдения със заглушител пистолет в тила на жената, но Рап хвана ръката му. Докато повсеместното разпространение на камерите за наблюдение сериозно затрудняваше работата на хората с тяхната професия, изобретяването на айпода почти напълно компенсираше това неудобство. Рап забеляза характерните бели слушалки в ушите на камериерката и посочи на французина вратата. Жената не забеляза двамата въоръжени мъже, измъкващи се от стаята на няколко крачки зад гърба й, толкова бе съсредоточена в разгъването на чаршафите и едно от последните парчета на Мадона.

Дебелият килим в коридора им позволи да се движат по-бързо и след броени секунди стигнаха до предпоследната врата вдясно. Според Гоулд тя водеше към кабинета на Обрехт.

Рап долепи ухо до стената, но беше прекалено дебела, за да чуе през нея. Ако имаха късмет, щяха да заварят банкера и Хърли на приятен разговор и чаша чай. Едни пластмасови белезници и малко тиксо бяха достатъчни, за да опаковат багажа. После — към тунела и тайната база на ЦРУ в България.

Рап хвана топката на бравата и отброи до три с кратки кимвания. Не отвори рязко вратата, както би направил в друга ситуация, а я избута бавно, за да не уплаши Обрехт.

Имаха късмет. Влязоха незабелязано. Етажерките с книги покрай стените и гоблените заглушиха лекия шум от стъпките им. В другия край на помещението с гръб към тях стоеше едър мъж и ровеше с ръжен въглените в голяма каменна камина. Една модерна стоманена скулптура частично скриваше дясната половина на стаята, но не дотолкова, че Рап да не забележи, че Хърли не е там.

Мъжът при камината беше с ръста, с който Рап, съдейки по снимките от наблюдението, очакваше да бъде банкерът. Носеше същия скъп костюм и имаше същата късо подстригана коса. Но нещо не беше съвсем наред. Стойката му, макар и леко, загатваше за мускулесто телосложение. И с твърде голяма лекота боравеше с железния ръжен.

Рап бързо се извъртя към Гоулд, но закъсня със секунда. Французинът го изрита през краката и го повали. Рап падна на килима и в този момент мъжът при камината се обърна с автомат MP5 в другата си ръка. Скулптурата закриваше главата му, но Рап устоя на изкушението да стреля в тялото му. Интуицията му подсказваше, че масивната фигура на мъжа се дължи на бронирана жилетка. Това бе идеален начин да имитира телосложението на дебелия банкер и в същото време да бъде неуязвим за леко огнестрелно оръжие. В подготовката на войника обаче имаше един пропуск — луксозните италиански обувки.

Рап стреля по левия му крак и използва отката, за да се извърти към Гоулд.

— Не прави това, Мич!

Професионалният убиец държеше пистолета си с две ръце, насочен към него. И въпреки че вече не виждаше наемника зад себе си, Рап не чу шум от падане. Ако мъжът бе достатъчно корав и дисциплиниран, за да остане прав, когато половината му стъпало липсва, вероятно все още държеше автомата насочен към целта.

— Хвърли оръжието, Мич. И не приближавай ръце до микрофона на гърлото си.

Рап пусна глока на пода.

— Сега патлакът на Стан.

Рап посегна към пистолета „Кимбър — Голд Мач“ на Хърли, докато бавно се изправяше.

— На мушка си от две страни, Мич. И тук не сме неграмотните козарчета, с които си свикнал. Разбра ли?

— Няма начин Обрехт да може да ти плати достатъчно за това, което правиш — измърмори Рап, като извади кимбъра от кобура и го пусна на пода.

— Петнайсет милиона и нова самоличност, тъй че ЦРУ да не може да ме открие. Но не го правя заради парите.

— За какво тогава? — попита Рап, макар че вече знаеше отговора. Всъщност винаги го беше знаел.

— Ти си единственият ми неуспех, Мич. Мислех, че с времето ще се примиря, но нещата само се задълбочават. — Гоулд леко се измести наляво, за да не попадне под кръстосан огън, ако Рап се опита да направи нещо. — В Афганистан ми беше в кърпа вързан. Още не мога да повярвам как кретенът, който ми плати, провали всичко.

— Ами жена ти и дъщеря ти, Луи? Те как се вписват в новите ти планове?

— Размяната ми изглежда равностойна — отговори Гоулд след кратко замисляне. — Губя тях, но се превръщам в мъжа, който е убил една легенда.

Вратата се отвори, но това ни най-малко не разконцентрира Гоулд. Погледът му остана прикован към целта му. Някой изблъска Хърли в стаята. Старецът се препъна и за малко не падна. Притискаше едната си окървавена ръка към тила.

— Стан — весело го посрещна французинът. — Идваш точно навреме, за да станеш черешката на моята торта.