Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (35)

34.

Фермата, Западна Вирджиния

Небето бе покрито с черни облаци. Едри капки барабаняха по бронирания джип на Кенеди. Шофьорът й намали по криволичещия чакълест път и се наведе над кормилото, за да вижда по-добре през стъклото, което чистачките не смогваха да почистят. Времето изглеждаше в тон със ситуацията.

Тя гледаше през прозореца, но не виждаше пороя. В момента швейцарската полиция и Интерпол бяха окупирали доскорошното имение на Обрехт, описваха пораженията, разпознаваха трупове и събираха веществени доказателства. Цяла армия европейски финансови регулатори бяха затворили банката му и започваха да разнищват онова, което вероятно щеше да се прочуе като най-голямата и сложна престъпна финансова схема в историята.

Хората й тихо пускаха фалшиви улики, водещи до заключението, че Обрехт е превишил компетенциите си и си е навлякъл гнева на Гоулд. Нямаше обаче гаранция, че ще заблудят разследващите. Кашата беше невероятна. Точно както бе предвидил Рикман.

Джипът спря пред къщата, максимално близо до стълбите. Силуетът на мъжа, застанал на верандата, едва се виждаше в пороя и за момент Кенеди затаи дъх. За миг даде воля на въображението си, но знаеше, че това не е Стан Хърли. Той никога повече нямаше да стои там.

Вратата се отвори и тя слезе приведена под чадъра, който държеше шофьорът й.

— Къде е Мич? — попита, когато се качи при Майк Неш и той й отвори вратата.

— Никой не знае.

Гневът за момент разсея скръбта й, но тя знаеше, че няма смисъл да се ядосва. Рап щеше да се появи когато реши, и нито секунда по-рано.

— Ами… — Гласът й за момент заглъхна. — Ами Стан?

— Тук е. Не се притеснявай.

— Искам да го видя.

— Няма какво да гледаш, Айрини. Мъртъв е.

— Знам, че е мъртъв — сопна се тя. — Просто ме заведи при него.

Неш издиша шумно и я заведе в кухнята. В задната стена имаше вградена хладилна стая, инсталирана в случай че се наложи да хранят голям отряд. Неш посочи вратата.

— Наистина, Айрини. Не виждам смисъл…

— Отвори вратата.

Неш никога нямаше да може да разбере чувствата на тази жена. Самият той беше близък с Хърли, но тя още от дете познаваше стареца. Дори след като бе станала негова началничка, винаги го приемаше като най-великия човек в живота си. Неподкупен. Непоклатим. И недосегаем. Умът й казваше, че вече го няма, но детето, все още живеещо някъде в съзнанието й, не можеше да повярва, че чичо Стан е мъртъв.

Неш посегна към дръжката на фризера, но се поколеба.

— Има нещо, което може би трябва…

— Отвори го, Майк!

Силата на гнева й я изненада, но не към Неш бе насочен той. Тя се ядосваше на себе си. Хърли бе загинал, докато се опитваше да оправи кашата, забъркана от нея, и сега самообладанието беше на път да я изостави. Кенеди бе одобрила участието му в операция „Обрехт“, въпреки че знаеше колко е стар и болен. Сега поне можеше да го погледне в лицето.

Неш дръпна тежката стоманена врата и Кенеди влезе. Трябваха й няколко секунди, докато свикне с мрака. Когато очите й се нагодиха, тя се вцепени. Беше се подготвила психически. Но не за сцената, която видя.

— Исках да те предупредя, Айрини. Отначало го сложихме при пържолите, но на Скот по някаква причина не му хареса. Затова измислихме това.

Хърли седеше на стол с чаша уиски в едната ръка и цигара между пръстите на другата. Веждите му бяха заскрежени, очите — затворени. Официалното му сако бе затворено, доколкото беше възможно, но окървавената риза отдолу още се виждаше.

Неш наметна одеяло на раменете й, но тя не забеляза.

— Ще те оставя сама за минута — каза той и се върна в кухнята.

Неизвестно защо, но тя не усещаше нито студа, нито тежестта на одеялото. Виждаше само Хърли, седнал пред нея, и чуваше бръмченето на неоновата лампа и хладилния генератор.

Баща й също работеше в ЦРУ и тя прекара по-голямата част от детството си в Близкия изток. Беше на не повече от шест години, когато за първи път срещна Стан Хърли. Бе дошъл в Багдад по задача, свързана, както тя научи по-късно, с евакуирането на един агент от Либия. След като баща й загина в Бейрут, добрият му приятел Хърли положи всички усилия, за да го замести. Виждаше се с нея когато можеше, грижеше се да не изпитва липса на пари и я убеди да изкара докторантура. Именно той я посъветва да кандидатства в Управлението и внимателно следеше цялата й кариера до назначаването й за директор.

Кенеди се приближи и постави ръка върху неговата.

— Сбогом, Стан.

Когато излезе от хладилника, Неш седеше до масата в кухнята. Той се изправи и на лицето му се изписа изражение на искрена загриженост. Въпреки че беше служил в Морската пехота и имаше безброй отличия за храброст, в характера му имаше известна мекота. Проличаваше най-ясно, когато беше със семейството си, но също и в моменти като този. Кенеди и Рап смятаха това за слабост въпреки безупречното му професионално досие, но сега тя се запита дали не е съдила прибързано. Човек трудно можеше да не го хареса, а това бе силно оръжие в техния занаят. Понякога по-силно от пистолет.

— Добре ли си, Айрини?

Тя не беше сигурна. Справянето със стреса беше част от работата й, но дори нейните възможности не бяха безкрайни. Файловете на Рикман още бяха в нечии ръце, Лео Обрехт трябваше да бъде погребан след няколко дни, а тя бе отговорна за смъртта на най-стария си приятел.

Неш като че ли прочете мислите й:

— Ако не го беше изпратила, това щеше да го убие, Айрини. Ако беше изгубила вяра в него. Повярвай ми, така е по-добре.

Тя кимна сковано.

— Как е станало, Майк?

— Гоулд ги е предал. Хората на Обрехт са ги чакали.

— Как? Гоулд беше при нас. Нямаше как да комуникират.

Неш плъзна един вестник върху масата и посочи обява, оградена с маркер.

— Този вестник беше единствената информация, която получаваше отвън, докато го държахме тук. Хората ни прегледаха подробно всичко и откриха това. В общи линии очертава плана. Подобни обяви са публикувани в периодични издания и сайтове по целия свят.

— Как е умрял Обрехт? Мич ли го уби?

Неш поклати глава:

— Вероятно някой от охраната му.

От това се беше опасявала. Явно швейцарският банкер не работеше сам. Някой бе вербувал хората от охраната му и им беше дал заповед Обрехт в никакъв случай да не попада в ръцете на ЦРУ.

Бяха допуснали голяма грешка, като изпратиха Гоулд. Кенеди бе подценила психичната му неуравновесеност. Също както бе подценила Рикман. Сега не беше моментът да се съмнява в правилната си преценка, но съмнението само се промъкваше. И как не?

Неш отново прочете мислите й:

— Понякога човек трябва да рискува, Айрини. Мич също се съгласи, че това е най-добрият ни шанс да се доберем до Обрехт и да спрем машината на Рикман. Всички мислехме така.

Тя се облегна назад на стола и се опита да оцени ситуацията. От Обрехт нямаше да научат нищо, но смъртта му поне потвърждаваше, че някой друг дърпа конците. Някой много добре осведомен и добре финансиран.

Уликите отново сочеха към Пакистан и ИСИ. Най-простият отговор беше, че хората на Дурани заличават следите му. Но при новия оперативен директор как някой в Южното крило можеше да организира такава операция? Отговорът беше ясен и също толкова обезпокоителен: само с одобрението на Ахмед Тадж.

— Някакъв напредък при издирването на адвоката? — попита тя.

Нямаха твърди доказателства, че Рикман използва адвокатска кантора за разпространяването на документите, но колкото повече мислеше за това, толкова по-вероятна й се струваше тази теория. Някой терорист или престъпник можеше да му свърши работа, но на такива хора не може да се разчита. Не — ако човек иска нещо да бъде направено поверително и ефикасно, най-разумното решение е да използва адвокат.

— Засега нищо — отговори Неш. — Маркъс работи с АНС. Възможностите им за анализ на данни са почти неизчерпаеми сега, след като разполагат с „Дейзи Чейн“ и онзи център в Юта. Ако нещо необичайно се случи в адвокатска кантора където и да е по света и някой сподели за това в интернет, веднага ще научим.

„Дейзи Чейн“ беше тиха — макар и в този случай напълно законна — система, следяща денонощно интернет. Каталогизираше всички новинарски и правителствени сайтове по света, после превеждаше страниците на английски и използваше изкуствен интелект, за да анализира информацията в тях въз основа на предварително зададени параметри.

Кенеди бе разрешила да използват услугите на АНС — Агенцията за национална сигурност — но с известна неохота. Те имаха невероятна инфраструктура точно за такъв вид разследвания, но в последно време привличаха твърде много обществено внимание. Технологията, която използваха, тепърва се развиваше и Агенцията бе като бебе, на което са дали нова играчка. А играчката можеше се окаже моторна резачка.

— Значи сме в изчакване — каза Кенеди. — Ще чакаме да се появи още някой от файловете на Рикман и още някой от агентите или информаторите ни да бъде разкрит или убит.

— За съжаление, да — кимна Неш.