Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (55)

54.

Гадаи изблъска пленника си през вратата и той падна на земята. Кадцин се сви на кълбо на топлия под и притисна длани в гърдите си, за да ги стопли. Краката му изглеждаха съвсем изтръпнали и едва ли щеше да се опита да избяга.

— Компютрите — каза пакистанецът, като огледа помещението и видя само телефони върху бюра, отрупани с папки за документи. — Къде са?

— Горе… — успя да смотолеви руснакът.

Зъбите му тракаха шумно и трепереше толкова силно, че изглеждаше, сякаш има гърчове.

Гадаи го принуди да се изправи. Кадцин не можеше да ходи сам и се наложи пакистанецът да го подкрепя по стълбите. При нормални обстоятелства би го използвал като жив щит, но сега трябваше да разчита само на бронираната жилетка под дебелото си яке. Докато не дешифрира файловете на Рикман, руснакът трябваше да бъде защитен на всяка цена.

Въпреки тъмнината нямаше как да се качат на горния етаж незабелязано — Кадцин не спираше да скимти. Гадаи го пусна на площадката, включи лампата и вдигна пистолета си готов за стрелба. Горе имаше само една голяма стая подобно на долния етаж, но всичко бе заето с компютърна екипировка. Пакистанецът завлече Кадцин до първия компютър и го сложи на един стол.

— В последните дни си дешифрирал и изпратил няколко файла, изпратени ти от една адвокатска кантора в Рим. Сещаш ли се за кои файлове говоря?

Руснакът успя само да кимне и Гадаи допря дулото до слепоочието му.

— Говори!

— Да! — Гласът на руснака трепереше от паника и от студа. — Сещам се.

— Искам кода за дешифриране.

Кадцин се поколеба.

— Приятелите ми… искам да ги пуснеш. Остави ги да си тръгнат и ще получиш каквото искаш.

Гадаи беше играл вече тази игра с Максим Дуров и търпението му се бе изчерпило. Той посегна към един нож за отваряне на писма до компютъра, но после размисли. С голямо удоволствие щеше да забие острието в бедрото на руснака и да почне да го заплашва, но Кадцин изглеждаше силно премръзнал. Ако изгубеше съзнание, само щяха да се забавят.

Затова Гадаи хвана стола и закара руснака до прозореца в другия край на стаята.

— Гледай!

Кадцин се опита да извърне глава, но Гадаи притисна лицето му към стъклото. Обитателите на селото едва се виждаха през силещите се снежинки. Неколцина все още бяха на колене, но повечето лежаха в краката на пазачите си.

— Те умират, Павел. Не след час. Не след десет минути. Умират сега. И ти можеш да ги спасиш. Само ти.

— Аз…

Гадаи извъртя главата на руснака и се втренчи в очите му.

— Не ми дреме за теб. Не ми дреме за хората ти. Дай ми каквото искам и можеш да отидеш при тях. Можеш да ги заведеш на топло и да се погрижиш за тях. Но действай бързо, Павел, защото може да стане прекалено късно за децата.

Кадцин се дръпна и този път Гадаи му позволи. Руснакът се върна на компютъра и почна да пише сковано на клавиатурата. След две мъчителни минути на екрана изведнъж се появи блок с безсмислени на пръв поглед символи.

— Това е — каза Кадцин. — Това е ключът за шифъра.

Гадаи го блъсна на пода и седна, като съблече якето си. На челото му изби пот. Извади от джоба си флашка и я пъхна в USB-порта на компютъра. Когато се опита да отвори един от записаните на нея файлове от Рикман, програмата му поиска парола. Той прекопира ключа на Кадцин в прозореца и задържа дъха си. След миг на екрана се появиха препратки към отделни документи.

Гадаи отвори един — досие на информатор на ЦРУ в китайското военно министерство. Със същата лекота отвори втори файл, който съдържаше подробен доклад за отвличането на френски гражданин, живеещ в Йемен.

Той се облегна назад за момент, втренчи се в монитора и усети устата си пресъхнала. Задачата бе изпълнена. Сега с достатъчно хитрост и с помощта на нищо неподозиращия Карл Ферис Тадж можеше да нанесе неограничени поражения на американците.

— Дадох ти ключа! — каза Кадцин. — Накарай хората си да приберат приятелите ми на топло.

Гадаи не му обърна внимание. Отвори Джи Мейл на браузъра, написа адреса, даден му от Тадж, и прекопира ключа в писмото. Щракна с мишката на бутона за изпращане и отново се облегна назад. Кадцин се опитваше да се изправи на крака, молеше го на развален английски, но Гадаи беше като хипнотизиран от думите, които се изписаха на монитора:

ПИСМОТО БЕШЕ ИЗПРАТЕНО УСПЕШНО.

Слава на Аллах.