Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (58)

57.

В небето над Северен Казахстан

Колман стоеше по средата на пътеката, крещеше по сателитния телефон и едва пазеше равновесие в тресящия се самолет. Пилотът от ЦРУ беше с по-консервативни разбирания от руския си колега, който ги бе закарал до лагера на Ирина Шульова, и настояваше да заобиколят бурята. Рап бързо му даде да разбере кой взема решенията и че ще минат по най-краткия път.

Колман затвори и хвърли телефона на една празна седалка.

— Четири жертви включително застреляното момиче — докладва. — Всички други са в добро състояние. Отрядът тръгва за Ухта. До утре сутринта ще са в Щатите.

Рап кимна. Хората на Кадцин, особено децата, бяха доста зле. Затова бе оставил Макгро и Уик да се опитат да спасят колкото могат. Каквото и да се случваше в Исламабад, и дума не можеше да става за пряко нападение над строго охранявания президентски дворец. Нямаше голямо значение дали ще разполага с трима души, или само с един.

— Опитай се да поспиш, Скот.

Колман посочи с палец пленника:

— Нямаш ли нужда от помощ?

— Ще се справя.

Колман се оттегли към един диван по средата на самолета, строполи се на него и почти веднага заспа. Умението да си почиваш във всеки възможен момент беше предмет на специални тренировки в спецчастите и Колман го бе усвоил до съвършенство. За съжаление Рап не можеше да си позволи да заспи. Той седеше с лаптопа и преглеждаше цялата информация, с която ЦРУ разполагаше за Кабир Гадаи. Нямаше нищо изненадващо: добро образование, военен опит, безупречно досие. Женен, с трима синове и две дъщери. Златно момче от самото си раждане.

По-интересни бяха няколкото абзаца нова информация за Ахмед Тадж. Кенеди бе започнала да се рови в миналото му от момента, в който го заподозря в нечиста игра. Имайки предвид успеха му в подмолния свят на пакистанското разузнаване, не намери нищо особено удивително, но все пак имаше някои полезни разкрития. Дали щяха да са достатъчни, за да си свърши работата, тепърва щеше да проличи.

Самолетът пропадна рязко и Рап вдигна очи. Гадаи беше стегнат с колан на една седалка и ръцете му все още бяха вързани зад гърба. Болката от счупената гръдна кост го измъчваше вече няколко часа и резултатът се виждаше като тънка струйка кръв, стичаща се по брадичката от прехапаните му устни. Когато го погледна в очите, Рап видя, че омразата, горяща в тях, се е засилила — тенденция, която трябваше да обърне, преди да е станало невъзможно.

Гадаи не беше вманиачен джихадист. Съдейки по стоическото му държане, докато пътуваха с ратрака, и непоклатимото му мълчание по време на полета, той бе добре трениран в изкуството да търпи болка. Разбира се, рано или късно щеше да се огъне — никой не издържа на болка вечно — но за това беше необходимо време, а нямаха толкова.

Рап взе шишенце „Оксиконтин“ от седалката до себе си и стана. Пакистанецът го гледаше с достойно за възхищение безразличие. Той добре знаеше репутацията на Рап и беше готов за всичко. Бе решен да не показва слабост, докато издържи.

Гадаи стисна зъби в очакване на първия от многото удари, които бе готов да изтърпи. И Рап с най-голямо удоволствие би му ги осигурил. За съжаление обстоятелствата изискваха друга стратегия.

Той изтръска две хапчета от шишенцето и ги подаде на пленника.

— Вземи. Ще облекчи болката. Прострелвали са ме така през бронираната жилетка и знам, че адски боли.

Гадаи го погледна подозрително. Стисна още по-силно зъби и извърна глава.

— Хайде — настоя Рап, като се настани на седалката срещу него. — Ако исках да те дрогирам, щях да използвам инжекция.

— Няма да приема нищо от теб.

— Знам, че ме мислиш за враг, но не си прав.

Гадаи се изсмя кратко и присви очи от болката.

— И двамата защитаваме страните си, домовете си, семействата си — продължи Рап. — Правим това, което смятаме за необходимо. Ако беше американец, сигурно щеше да работиш за мен.

— Аз служа единствено на всемогъщия Бог.

— Нямам нищо против това. И ако двамата с Тадж завземете властта в Пакистан, може би ще е по-добре за мен. Отделните държави не са проблем за Съединените щати — ние сме свикнали да се справяме с външни врагове още от подписването на Декларацията за независимост. Хаосът е истинският ни проблем. И двамата знаем, че всички приказки за демокрация от американските политици са пълна глупост. Ислямските страни имат нужда от здрава ръка.

— Не разбирам за какво говориш.

Логично, неочакваното развитие на разговора обърка Гадаи.

— Какво искаш от мен?

— Знаем, че Тадж планира да убие президента Хутани на приема довечера.

— Какво? Откъде имате тази информация? Това е нелепо.

Гадаи умееше да лъже, но болката, умората и неочакваната насока на въпросите постави уменията му на изпитание.

— Ти самият ми каза преди няколко часа — отговори Рап с отегчен тон. — Честно казано, за нас няма значение. Наблюдаваме Тадж доста отдавна. Много го бива да не привлича вниманието, но да не се залъгваме. Айрини Кенеди може да напише книга на тази тема. — Отново почука по шишенцето с обезболяващи. — Сигурен ли си, че не искаш? Изглежда, че много те боли.

Гадаи го погледна презрително.

— Доколкото виждам, Кабир, и двамата имаме сериозни проблеми.

— Твоите са по-сериозни от моите. Единственото, което ти можеш да ми направиш, е да ме убиеш. Да ме изпратиш в рая.

— Всъщност мога да направя доста повече. Но да не говорим за това сега. Мисля, че знаеш кое ме притеснява.

— Файловете — гордо заяви Гадаи. — Те са първата стъпка към неизбежното унищожение на твоята прогнила и безбожна страна.

Рап завъртя очи.

— Америка няма да бъде унищожена, Кабир. Ти си умен човек. Хайде да видим логиката ти и да помислим. Въпреки всички пари, които сме излели във вашата армия, досега тя не е спечелила нито една война. И то срещу индийците. А ние не сме индийци.

— Ще унищожим шпионската ви мрежа. Ще бъдете беззащитни и в управлението ви ще настъпи хаос. Ще ви спрем петрола. И за разлика от вас, ние сме готови да използваме ядрения си арсенал. Вие проповядвате вяра в своя бог, но това е лъжа. Християните се страхуват от смъртта. Страхуват се от всичко.

— Сигурен съм, че първоначалният план е бил такъв. Но какво си мислиш, че ще сторя? Че ще седя и ще оставя Тадж да направи хода си?

— Той е прекалено умен, за да го надхитриш. Прекалено отдаден. Прекалено могъщ в Пакистан.

Рап удари по масичката между тях и Гадаи подскочи стреснато.

— Мечтаеш си, че Пакистан ще завладее света, така ли? — изкрещя американецът. — Добре. Ще се обадя на Хутани и ще му кажа какво става в ИСИ. Той ще хване Тадж и ще реже парченце по парченце от него, докато аз правя същото с теб.

Извади автоматичен нож и Гадаи уплашено се опита да се дръпне, но единствено, което острието сряза, бяха пластмасовите белезници. Пакистанецът премести подутите си ръце в скута, като внимаваше да не предизвика отново гнева на Рап.

— Така е по-зле и за двама ни — продължи американецът с по-мек тон, като прибра ножа. — Нямам доверие на Хутани. Не искам файловете да попадат при него точно толкова, колкото не ми харесва да са у Тадж.

Остави мисълта си недовършена — искаше да принуди пакистанеца да му зададе въпрос. Ситуацията беше адски неблагоприятна, но това бе начинът да излезе от нея. Като печели една след друга множество малки победи.

— И с какво е по-лошо моето положение? — попита Гадаи след почти пълна минута мълчание.

— Ако те задържа, Хутани ще хване семейството ти. Ще си помисли, че близките ти знаят нещо, което може да му бъде полезно. И няма да спре да се опитва да им изтръгне информация, докато не умрат.

Очите на Гадаи започнаха да се стрелкат наляво-надясно към всевъзможни предмети в малкия самолет, само и само да не гледа мъжа пред себе си. Не беше трудно да бъде убеден в злата участ, заплашваща жена му и децата му, по една проста причина — това бе чистата истина.

— Чух, че Хутани пази страница от книгата на Саддам Хюсеин — продължи Рап, като се загледа през тъмния прозорец. — Носи се слух, че обича да топи деца в киселина пред очите на родителите им. Гледката сигурно е ужасна, а миризмата е непоносима.

Това изказване не предполагаше отговор, но Рап все пак изчака.

— Слуховете са верни — каза след малко Гадаи.

— Нека да те попитам тогава нещо, Кабир. Мислиш ли, че това, което ти казах тази вечер, е лъжа?

— Не.

Рап се намираше на практика в невъзможна ситуация, дори Гадаи да проговори. Очакваше се да кацнат около час преди началото на официалния прием, организиран от Хутани, а той все още нямаше идея как ще проникнат в строго охранявания дворец, камо ли как ще се справи с Тадж.

— Прекарал съм по-голямата част от съзнателния си живот в Близкия изток, Кабир, и познавам мисленето на хората като теб. Затворили сте се във фундаменталистките си разбирания и слушате ехото от собствените си идеи за създаване на хилядолетна династия. Повтаряте си как Аллах ви обича и как ще ви помогне да превърнете света в някакъв недоносен халифат. Но ти си бил почти пълен отличник по история, нали? Значи знаеш, че в Пакистан не минава и седмица без опит за преврат. Ако Тадж вземе властта, колко време мислиш, че ще управлява, преди военните да измислят начин да го свалят? По дяволите, колко мислиш, че ще издържи, преди да нервира моя президент и той да ме изпрати да го ликвидирам? Това са празни мечти, Кабир. Целият свят ще се съюзи срещу него, както се съюзи срещу Хитлер. А Пакистан не е нацистка Германия. Той е пълен със смахнати и полуграмотни фанатици, готови да се избиват помежду си повече, отколкото да стрелят по нас.

— Искаш да предам Тадж.

Рап сви рамене:

— Той смята да направи същото с теб.

— Какво говориш? Познаваме се от деца. Като братя сме.

— Може би. Може би кръвта вода не става. Но доколкото разбрах, предишният му асистент е бил намерен убит в купчина боклук.

Кенеди беше предупредила, че информацията за пръста на Тадж в това убийство почива само на слухове, но проблясването в очите на Гадаи подсказа на Рап, че и той ги е чувал.

— Файловете на Рикман са ключът към властта на Тадж и ти ги видя. Кодът е при теб.

— Той знае, че съм му верен. Знае, че съм готов да умра за него.

— Нека да те поправя. Той е почти сигурен във верността ти, а колкото до готовността ти да умреш за него, сигурно залага петдесет на петдесет. Постави се на негово място, Кабир. Ти би ли поел този риск?

Гадаи не отговори.

— Ако за момент забравиш всички глупости за световно господство и погледнеш трезво на положението си, ще осъзнаеш, че Тадж е решил да те убие. Ти не му дължиш нищо. Изпрати те в Русия, макар да знаеше, че има риск да ви изненадаме. Не мислиш ли, че щеше да избере по-предпазлив подход, ако рискуваше своята глава, а не твоята? Сега си тук само заради него.

— Ако се съглася да ви съдействам, какво ще стане с мен?

При нормални обстоятелства Рап би очаквал точно този въпрос — знак, че Гадаи е готов да преговаря. В този случай обаче стоеше пред опасна дилема. Дали да излъже и да рискува пакистанецът да усети лъжата, или да каже истината и Гадаи да не може да я приеме? В крайна сметка реши, че второто крие по-малък риск.

— Не говорим само за теб, Кабир. Хутани ще бъде готов на всичко, за да те хване, а ние нямаме законна власт да те задържим.

— Кажете му, че съм мъртъв.

— Не е глупав. Ще поиска да му изпратим тялото ти.

— Значи какво ми предлагаш? Куршум в главата?

— Оставям ти да решиш как, но това е накратко. Единственото, което мога да ти предложа, е безопасността на семейството ти.

— И трябва да повярвам, че можеш да ми я гарантираш?

— Ако спася живота на Хутани, той ще ми е задължен. Ще поискам да пожали близките ти. Това няма да е проблем за него. Жена ти не е човек, който би се забъркал в такива неща, а децата ти са прекалено малки. Хутани няма да рискува да ме ядоса заради някакво безсмислено отмъщение.

— Защо да ти имам доверие?

Рап постави обезболяващите на масата и този път пакистанецът прие.

— Нали си чел информацията, с която ИСИ разполага за мен?

— Да.

— В такъв случай знаеш на какво съм способен. Но също знаеш, че държа на думата си.